Тези съоръжения ще те накарат да се замислиш какво, по дяволите, правят там?!
Паметникът на Ленин в Сиатъл
Паметниците на Владимир Ленин са често срешани в страните от бившия Съветски блок. Пример за това е бронзовата статуя на Ленин, създадена през 1988 г. от скулптора Емил Венков. 5-метровата скуптура на комунистическия вожд била издигната в словашкия град Попрад, който по това време е част от Чехословакия. Само година по-късно, след разпадането на СССР, паметникът се озовал в местното депо.
Там го забелязал американски бизнесмен на име Луис Карпентър, който харесал бронзовия паметник. Карпентър ипотекирал дома си, за да го купи и изпрати в Сиатъл. Когато през 1994 г. бознесменът ненадейно загинал при пътен инцидент, семейството му предало паметника във Фремонт, предградие на Сиатъл.
Днес вие може да си го купите за 300 000 $.
Паметникът се оказал доста противоречива атракция. Във фейсбук има страница, озаглавена „Сиатъл, свали паметника на Ленин!“, чиито членове са на мнение, че подобна статуя няма място в Америка. Властите във Фремонт оправдават присъствието на скулптурата като „символ на художествен дух, който е по-висш от режими и идеологии“.
Рибарски град в пустинята
В Узбекистан има град, който хич не е на мястото си. Някога Мойнак бил процъфтяващ риболовен град и дом на десетки хиляди хора. Днес е пустиня, която се намира на 88 километра от морето. Това се случило през съветско време заради пресъхването на Аралско море. Водата, която останала в града, била сиулно замърсена и негодна за пиене. Това повишило смъртността близо 30 пъти.
Въпреки това, градът все още има своя риболовен флот и десетки лодки лежат върху пясъка. Градският герб представлява риба, изскачаща от вода, а на входа на града са изобразени усмихнати рибари в гащеризони, които вадят мрежи от морето.
Виадуктът Петробас
Виадуктът Петробас е участък от магистралата, извисяващ се на 40 метра над бразилската джунгла. Построен е през 60-70-те години, за да стане част от магистралата Rios-Сантос, но в последния момент е бил изоставен след промяна в маршрута на магистралата през 1976 г. Джунглата бързо поглъща този парцел с дължина от 300 метра и сега той стои там, сякаш насред нищото.
Иронията е, че до там не може да се стигне с кола. До виадукта може да се стигне близо чрез местен път, но стигането до самия участък изисква ходене пеш. Единственият начин да се изкачиш до виадукта е със стара дървена стълба. Затова и този изоставен мост е невероятна туристическа атракция. Виадуктът не е единственият строителен проект, който се е провалил по време на граденето на магистралата. Има изобилие от тунели, основи и стени, скрити на други места из джунглата.
Колония Товар
Градът Колония Товар, намиращ се във Венецуела, се нарича още „Германия на Карибско море“. Изглежда странно, но във Венецуела наистина има град, който отвсякъде погледнато си е немски.Той си има архитектура и кухня, която напълно съответства на баварските планински селца. Това истинско европейско произведение в Южна Америка се обяснява с изключителната история на града Колония Товар.
Основан е през 1843 г. от италиански картограф на име Аугустин Кодаци. По това време правителството на Венецуела активно търсело имигранти, които да съживят местната икономика. Кодаци намерил подходяща локация за работа и наел на работа 376 германци. Но по времето, когато немците дошли в южноамериканската държава, правителството загубило интерес към имигрантите и те били оставени да живеят на отдалечено място в джунглата.
Тогава те построили град, който се постарали да изглежда точно като германски и се опазили от чужда култура за цял век. Д0 1940 г. на жителите било забранено да сключват брак с местни, а до 1963 г. към Колония Товар не водел нито един път. Но сега населението на града се разраства и често се посещава от туристи.
Сгради на пътя
Има някои наистина упорити собственици, които категорично отказват да продадат имотите си, за да освободят място за нов път. Фермата „Скот Хол“ в Англия е добър пример. Когато през 1970 г. започва строителството на магистрала, фермерът Кен Уайлд отказва да се раздели със своята ферма. Въпреки че членовете на градският съвет са имали правна възможност да окажат натиск върху земеделеца и да го принудят да продаде фермата си, те се отказали и просто разделили пътното платно на две. И сега фермата се намира по средата на два пътя.
Лондонски мост в Аризона
През 1831 г. е построен нов мост над Темза в Лондон. Той бил разработен от известния строителен инженер Джон Рени, а за направата му отишли 130 хиляди тона гранит. Такива мостове били строени в Лондон още от римско време, а последният такъв дори издържал цели 600 години.
Мостът на Рени бил построен с очакване да поеме натоварения трафик в града, но скоро съоръжението започнала да потъва. През 1967 г. окончателно губи стабилност и бива пуснат за продажба. Купувачът е американският бизнесмен Роберт Мак Чълок, който плаща за моста 2.46 милиона долара. Година по-късно конструкцията е демонтирана и изпратена в Аризона. Мостът е инсталиран Лейк Хевеси-Сити, като целта е да се превърне в централна част на британския тематичен парк. Там се намира и до днес.
Египетски храм в Мадрид
Храмът на Дебод е построен преди 2200 години от египетския цар Адикхаламани, но днес негов дом е Мадрид. Той е най-старият архитектурен паметник в столицата. Мадридските стени са построени едва през 9 век, което значи, че градът е с повече от 1000 години по-млад от Храма на Дебод.
Историята за това как един египетски храм се озовава в Мадрид е много вълнуваща. През 1950 г. Египет е във възхид и страната се се нуждае от сериозно разширяване на селското стопанство и енергетиката. Решено е да се построи гигатнски язовир, който се превръща в едно от най-големите изкуствени езера в света – езерото Насър. За съжаление, това означава, че по-голямата част от архитекрутните паметници наблизо ше бъдат потопени под вода. Включително и Храма на Дебод. Тогава археолозите се втурват да спасяват храма, разглабят го камъм по камък и го слагат в хранилище.
Така през 1967 г., храмът е дарен на Испания в знак на благодарност за помощта, която иберийците оказват на Египет в борбата за запазване на културното му наследство. Така паметникът е транспортиран с кораби и камиони парче по парче до испанския град, а за новото му монтиране били необходими три години.