Понякога загубата на любов е урок. Разбираме кои сме и от кого сме си тръгнали. Разбираме колко сме се отдалечили от истината, върху която сме планирали да изградим живота си, или от хора, които са ни отблъснали.
Разбираме, че оставайки до даден човек, губим от поглед нашата цел и променяме набелязаните планове. Разбираме че макар да обичаме някого с цялото си същество, нашата любов ни е причина болка, а не ни е помогнала. Без значение колко енергия, сила и време сме вложили в отношенията, понякога просто е необходимо да излезем от тях.
Понякога загубата на любов е изцеление. След всеки разрив в отношенията ние анализираме всичко и се излекуваме. В началото сме объркани, не сме уверени в себе си и сме смутени. Сърцата ни излизат извън строя. Не разбираме кои сме без партньор до себе си.
Но по-късно откриваме, че животът ни се е променил към по-добро. Разбираме, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. И ден след се учим да събираме на части и да залепваме парчетата на разбитото си сърце.
Понякога загубата на любов е учение. След раздялата ние разбираме какви можем да бъдем без партньора. Откриваме силата на взимането на самостоятелни решения. Танцуваме в нов ритъм, под нова мелодия. Позволяваме на миналото да ни омекоти. Научаваме, че любовта не зависи от конкретен човек, това е чувство, което живее в нас, нашите думи и действия.
Понякога загубата на любов е напомняне. За това кои сме. За нашата стойност. За непостоянството на света и за това как можем да продължим напред, въпреки миналия опит. За това как трябва да се променим, за да бъдем с други хора, да започнем всичко от начало, да намерим нещо по-красиво от това, което сме имали.
Понякога загубата на любов е благословия. Защото, въпреки болката в гърдите, въпреки това, че предишният живот е рухнал, въпреки че всичко, в което сме вярвали, се е превърнало в прах, ние сме разбрали, че съществуват огромно количество възможности и множество потенциални хора, които ще ни ценят и няма да си отидат.