През 1973 година американските психолози Кенет и Мери Джергън и Уилям Бартън поставили експеримент, без описването на който днес не минава нито един разговор за психологията на социалните мрежи. Изследователите искали да разберат как влияе анонимността на характера на групово общуване.
Имало две групи: експериментална и контролна.
Експерименталната група се състояла от осем непознати на друг души от различен пол, които трябвали да прекарат един час в абсолютно тъмна стая, които можело да правят каквото си поискат – никакви правила на поведение, ограчение и предписание.
В края на този час участниците можело да напуснат стаята поотделно и повече никога да не се засекат с останалите.
Контролната група получила същите указания, но тя прекарала своя час в светната стая.
Човекът е социално същество, затова контролната група непознати благополучно изкарала своя един час в повърхностни разговори. А пък в експерименталната група възникнало настроение на емоционална близост, доверителност и нежност. Говорили по-малко, но повече за „най-същественото“. 50% от участниците прегърнали седящите до тях.
Повечето участници получили удоволствие от общуването и били готови отново да участват в подобен експеримент.
Анонимността и свободата предразполагат събеседниците към доверие и разговори за „същественото“. Възможно е с това да си обясним нееднократно забелязаното високо ниво на емоционална ангажираност в социалните отношения, нейният особен статус в съзнанието на потребителя и особената искреност в социалните „дневници“.
