Веднъж Артър Конан Дойл пристигнал в Париж. Когато слязъл от влака, към него се приближил таксиметров шофьор и мълчаливо взел куфара му, отнасяйки го в колата. Големият писател нямал друг избор, освен да последва багажа си и да се качи в колата.
След като го изчакал да се разположи удобно на седалката, таксиджията попитал:
– Е, къде отиваме, мосю Конан Дойл?
– Как, Вие ме познавате? – приятно се изненадал писателят.
– За първи път Ви виждам. – казал шофьорът.
– Как тогава познахте кой съм?
– Използвах вашия дедуктивен метод – заявил шофьорът гордо. – Прочетох във вестника, че Конан Дойл е от две седмици по работа у нас във Франция и последния път останал във Френската Ривиера. За себе си отбелязах, че влака, с който дойдохте, е марсилски. Тогава видях вашия тен и осъзнах, че може да бъде получен само след посещение на брега на Средиземно море за минимум десет дни. По мастиленото петно на средния пръст на дясната ви ръка стигнах до заключението, че сте писател. По маниери се държите като лекар, а дрехите ви са лондонски. По този начин, анализирайки всички наблюдения поотделно, си казах: това е той, Конан Дойл – известният творец на великия детектив Шерлок Холмс!
Писателят бил потресен от обясненията на таксиджията.
– Вие сте почти като Шерлок Холмс! – възкликнал той, – малцина са успели да направят такова заключение по такива незначителни детайли.
– Така е то – отбелязал шофьорът. – Но аз забелязах и още един малък детайл.
– Какъв?!
– Етикета, залепен на вашия куфар. На него с големи букви е изписано вашето име и фамилия!