
Сред студентите действа правило: ако преподавателят не дойде 15 минути след началото на занятието, то могат смело да си ходят. Ами ако при преподавателя не дойдат студентите? Какво да прави той в тази ситуация?
Ще ви разкажем доста забавната история на професор Адам Хит Авитъбъл, на чиято лекция не дошъл нито един студент. Първоначално професорът, който е и комедиант, се разстроил, но после се отнесъл към ситуацията с голямо чувство за хумор. Ето какви постове пуска в туитър преподавателят от празната учебна зала:
14:29 – „Занятието трябваше да започне преди половин час. Все още няма студенти. Стори ми се, че един от тях влезе, но се оказа само администраторът. Който ми се изсмя“.
14:35 – „Минаха още 5 минути. Започнах да се съмнявам в себе си. Да не би да съм им казал, че няма да има занятие?Днес четвъртък ли е? Сънувам ли?“
14:39 – „Толкова е тихо. Всеки път, когато чуя, че се отваря вратата, ставам и се усмихвам. Но никой не влиза в класната стая, ще си умра вътре“.
14:45 – „Изминаха 45 минути от урока. Все още няма студенти. Ставам параноик. Да не би вратата на стаята е затворена? Проверих. Не е“.
14:48 – „Ами ако всички в света са умрели? Навярно е имало внезапна зомби атака, а аз съм оцелял сам в своята стая?“
14:55 – „На прозореца кацна птица. Поканих я на моя урок по алгебра. Отказа и отлетя. Дано го изяде котка“.
14:58 – „Написах сценарий, в който всички мои студенти попадат в ужасна автоатастрофа и затова са закъснели“.
14:59 – „Проверих си мейла да видя да не съм пропуснал нещо. Нямам никакви имейли. Това е странно. Да не съм умрял? Мъртъв ли съм? Това адът ли е?“
15:04 – „Списъкът със студентите е празен като душата ми. Трябва да ям тези бонбони сам (показва снимка на бонбони)“.
15:06 – „Може би просто трябва да започна да чета лекцията? Студентите ще чуят говорене и ще влязат. Няма да е откачено? Нали?“
15:08 – „Кълна се в Бога, ако това е шега, вероятно ще падна и ще заплача“.
15:10 – „Светлината в кабинета изгасна автоматично. Станах да се пораздвижа наоколо, за да ги пусна отново, но какъв е смисълът“.
15:14 – „Отвън чух гласове. Отидох до прозореца с надежда в сърцето. Оказаха се някакви деца на колелета си, които се забавляваха“.
15:15 – „Защо не сте на училище? Вашият учител има нужда от вас!“ – извиках аз през затворения прозорец и им показах среден пръст.
15:20 – „Започнах да давам имена на столовете в учебната стая. Фънфети е ученикът отличник. Чармандър е хулиганът“.
15:23 – „Написах писмо на своя шеф. „КЪДЕ СА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ???!!??“ Няма отговор“.
15:25 – „Тогава се случи. Чух вратата да се отваря. Стъпките се усилваха, сякаш някой приближаваше. Възможно ли е? Студент? Закъснял с час и половина?“
15:28 – „Не“.
15:32 – „Това е. Предавам се. Събирам си нещата и се прибирам вкъщи. Очевидно това е знак, че не е трябвало днес да преподавам на никого“.
На занятието на професора така и не дошъл никой. Дошли някакви студенти, но просто им трябвало компютър. В този ден Адам така и не прочел лекцията си.
Но неговите туитове били споделени от хиляди потребители. В тази връзка Адам написал:
„Съдейки по това, колко човека ми писаха, че с удоволствие биха дошли на мое занятие, очаквам около 10 хиляди студенти този вторник“.