Когато нощното небе свети с безкрайността на звездите, когато слушаш шума на морските вълни, когато вятърът свисти в прозореца ти и дъждът барабани по перваза, тогава ти си спомняш за него. В тихите моменти между залеза и изгрева, когато луната целува слънцето и изчезва, тогава ти си спомняш за нея.
Ще се учудвате защо всички тези прекрасни моменти ви напомнят за всички, които са ви причинили само болка. Сякаш Вселената си прави с вас лоша шега, смеейки се на това колко дълго се опитвате да забравите всичко това.
А вие се опитвате. Отчаяно се опитвате да забравите смеха му, разговорите ви, дните ви заедно. Прочели сте стотици статии за това как да го направите, успели сте да запълните живота си с десетки нови хора, но това не стига.
И ето лежите и не може да заспите, спомняйки си това, което не искате да си спомняте. Избягвате всичко това, което може да напомня за него, но съзнанието ви не позволява да забравите тази болка. Защо така боли когато сте направили всичко, за да забравите?
Има една истина, която може би не искате да чуете. Може би не трябва да забравяте. Може би ви е съдено да помните. И само така може да се освободите.
И това не е жестокост на Вселената. Самата Вселена по някаква причина ви е свързала с този човек. Научили сте много от него за това как сте обичали, за това как са ви обичали, как сте били заедно. Той ви липсва, защото между вас е имало невероятна връзка, която не заслужава да бъде забравена. Може би не е точно това, което искате да чуете… но е време да спрете да се опитвате да го забравите и да запазите спомените, които ви е оставил.
Не се борете с мислите за него, които изпълзяват в главата в 2 през нощта, топлината и уюта на прегръдките му или как сте улавяли нейния поглед и усмивка. Радвайте им се, плачете, ако трябва, дайте воля на емоциите, чувствайте всичко, което предизвикват във вас тези спомени. Нека ви липсват. Вашето тяло знае кога да спре да плаче по тях, разумът ви ще разбере когато трябва да продължи нататък.
А дотогава просто чувствайте.
Спрете да се борите със спомените. С времето ще се научите да си спомняте за тях с нежност, защото цялата горчилка ще излезе от сърцето ви със сълзи. Повече няма да ги пренасяте в новите отношения.
Чувствате се така безнадеждно, уморени, самотни, само защото се опитвате отчаяно да ги забравите. Но Вселената иска да ги помните.