Преди много години в едно село жителите си построили красиви дървени къщи. По онова време всички се страхували от пожари, тъй като една малка искра можела моментално да възпламени и да изгори цялото село до основи.
Тогава жителите на селото решили да разработят ефективна система за пожарогасене. Мъжете, сменяйки се един друг, постоянно дежурили на наблюдателна кула. При първите признаци за дим, те биели камбана, всички жители зарязвали работата си и хуквали да гасят пожара.
Всеки предварително знаел какво трябвало да направи. Младите силни мъже изпомпвали вода от кладенеца, жените и децата правели верига и бързо си предавали кофите с вода. Най-храбрите стояли точно до мястото на пожара и изливали водата върху огъня.
Един пътник, пристигащ от далечно село, чул звъна на камбаната и попитал бягаща покрай него жена какъв е този звук, идващ от кулата. Жената бързо обяснила: „Всеки път, когато започва пожар, звънва камбаната и огънят изгасва“.
Пътникът бил поразен и решил да помоли да му направят точно същата камбана, за да спаси и своето село.
Връщайки се у дома, той събрал всички свои съседи и казал, че повече не трябва да се страхуват от пожари. Решавайки да демонстрира своята придобивка, той запалил голяма бала сено до своя дом.
Когато пламъците започнали бързо да се разпространяват, той започнал да звъни с камбаната. Пламъците се разраствали, но той казвал, че просто трябва търпеливо да чакат. Той все по-силно биел с камбаната, но след няколко часа цялото село изгоряло.
Всеки разбира морала на тази притча по своему. Някой ще каже, че не е трябвало да бъде толкова глупав или за всичко е виновна жената, която е обяснила неправилно същината на работата.
Но ако погледнем в дълбочина, то тук се проследява нещо важно, за което често забравяме: звънът на камбаната е само сигнал за необходимите действия.
Всеки от нас има такава наблюдателна кула и такава камбана. Ако ние не правим нищо, когато е появят тревожните знаци, нашият живот също може в определен смисъл да“изгори до основи“.
Звукът на камбаната не гори пожара сам по себе си. Той сигнализира за това, че трябва да се вземат спешни мерки в някоя област от живота ни, било то здраве, отношения или кариера.
Не трябва да пренебрегваме своята вътрешна „камбана“. Съпротивлявайки се, игнорирайки собствените чувства и емоции, вие получавате хроничен стрес, болести и душевно разстройство.
Направете си почивка, когато усетите, че ви е нужна. Отделете време за забавление или уединение. Не забравяйте редовно „да пълните кофата“ с вода, което помага да потушите своя вътрешен „пожар“.
Красивите приказки за живота тук не помагат. Бъдете честни, защото само така може да създадете истинска хармония, а не това, което просто изглежда хубаво за останалите. Хората и събитията идват и си отиват, но искреното уважение към себе си винаги остава с вас.
Помислете върху това за какво отдавна ви сигнализира вашата вътрешна „камбана“ и предприемете съответните стъпки.