Учителя никога не е бил по-шашав!
Веднъж Учителя поставил чайника върху огъня и забравил за него. Чайникът се разтопил. Друг на негово място би се разстроил, но Учителя не можел да си позвили такова нещо.
– Това е знак, който ми пратиха небесата. – казал си Учителя. – Явно, чаят днес за мен е вреден.
И започнал да пие бира.
***
Веднъж учениците намерили котенце с ранена лапа. Те и за секунда не се усъмнили, че Учителя мигновено ще намери начин да изцери котето и много искали да станат свидетели на чудо. Те оставили котето на верандата на Учителя, почукали на вратата и се скрили в близките храсти.
Учителя отворил вратата разгледал котенцето внимателно, след което се усмихнал немъдро и изритал котето. Ошашавените ученици излезли от храстите.
– Как можахте да постъпите така, Учителю? – укорително попитали учениците.
– Не мога да го изям – повдигнал рамене Учителя.
– Нямахме това предвид! – извикали учениците. – Мислехме, че ще излекувате това котенце!
В отговор Учителя хванал учениците за яката и няколко пъти им ударил главите във вратата.
– Някъде да виждате да пише табелка „Ветеринар“? – поинтересувал се спокойно той.
***
Веднъж Учителя си направил сандвич със сирене. Намиращата се наблизо врана с рязко движение отмъкнала сиренцето и кацнала на близкото дърво. Учителя се усмихнал и си направил втори сандвич. Птицата пикирала рязко и отново уловила сиренето. Учителя се намръщил и си направил трети сандвич. Враната с цялата си наглост дошла отново да гепи сиренето. Учителя се усмихнал със своята немъдра усмивка и си направил сандвич с врана. И го изял.
***
Веднъж при Учителя дошли търсещи.
– Кажете, Учителю – почтително попитали те, – какво ще направите, ако срещнете тигър в гората?
– Ще го изям. – хладнокръвно отговорил Учителя.
– Хм. – недоверчиво казали търсещите. – Ами ако тигърът, меко казано, е против?
– Тогава значи няма да го ям. – казал Учителя.
***
Веднъж при Учителя дошъл странстващ пилигрим.
– Учителю! – казал той. – А можете ли да лежите върху пирони?
– По принцип мога. – изненадващо се съгласил Учителя.
– О, ами покажете! – помолил се пилигримът.
Учителя повдигнал рамене, изсипал на пода две кутии с пирони, положил върху тях матрак и внимателно легнал.
– Не, това е неправилно – отправил упрек странникът. – Пироните трябва да се забият в дъска с остриетата нагоре! И да легнете върху тях!
– Пич, ти тъп ли си? – вежливо попитал Учителя.
***
Веднъж младият Сяо решил да се пошегува с Учителя и сложил върху стола му копче. Учителя спокойно седнал върху стола и без да трепне, провел занятието си. Когато на другия ден Сяо отишъл на лекция, той се сепнал – върху стола му имало голям пирон с острото нагоре.
– Сядай, Сяо. – ласкаво казал Учителя.
– О, аз ще постоя прав, благодаря. – промърморил младият Сяо.
– Казах да седнеш! – извикал строго Учителя и изразително опипал тежката бамбукова пръчка в ръката си.
Младият Сяо бил принуден да седи по време на цялата лекция на не най-удобното място за седене, а после не можел да седне в продължение на една седмица.
Извод: не се гъбаркай с Учителя.
***
Веднъж при Учителя дошъл послушник от манастира Шао Лин и нагло заявил:
– Моето кунг фу е много по-добро от твоя дзен, Учителю!
Учителя повдигнал рамене и извадил от килера своя пистолет. Послушникът получил куршум в коляното и мигновено просветление. След което вежливо се извинил и се отправил към изхода.