В центъра на Ню Йорк в автомобилна катастрофа загива човек. Следователите се опитват неуспешно да намерят роднини на загиналия. Събраните доказателства посочват, че това е 30-годишният Рудолф Фенц. И в тази история нямаше да има нищо удивително, ако не беше фактът, че семейството му го е дало за издирване преди 80 години.
“Времето и пространството не са препятствие за нас. Границите поставят само вашето желание: философствайте със Сократ, преживейте момента на ужаса в замъка на графиня Батори, танцувайте фокстрот на “Титаник”. За по-малко сантименталните предлагаме пътешествие в бъдещето да видят края на света” – това може да бъде рекламният лозунг на някоя рекламна агенция след няколко десетилетия.
Откритието, че времето е субективна категория, а във Вселената могат да съществуват условия за преодоляване на бариерата на времевото пространство, беше една от най-великите научни революции през 20-ти век.
Теории, които в продължение на векове са оставали в областта на фантастиката, са станали предмет на научни дискусии. Някои стигат още по-далеч, твърдейки, че днес си имаме работа с пътешественици, които са преодолели четвъртото измерение. Един от тях е бил Рудолф Фенц.
Изгубен във времето
1950 година, есента, нюйоркският Таймс-скуеър. Вниманието на минувачите е приковано от странно облечен човек. В началото им се струва, че това е актьор. Той има бакенбарди и носи старомодна одежда, но поведението му става все по-тревожно, той крещи, размахва ръце, бягайки си удря главата и пада право под колелата на насрещно такси.
Човекът загива на място. Актовете на полицаите в Ню Йорк са пълни с подобни случаи, но този е особен.
Документите, открити при загиналия, са от миналия век. Пари и визитни картички с адрес на Пето авеню, сметка-фактура, написана на името на Фенц на Лексингтън авеню, с дата от 1870 година, но и до днес изглеждат като нови.
В началото полицията издирва роднини на починалия, но безрезултатно. Най-накрая, след няколко месеца успяват да намерят става жена, която твърди, че Рудолф Фенц е баща на нейния покоен мъж и е изчезнал при загадъчни обстоятелства през миналия век.
Ровейки се в архивите, полицаите се убеждават, че адресът на изчезналия човек е сходен с онзи, който е написан на визитните картички на загиналия на Таймс-скуеър.
Историята на Рудолф Фенц и днес предизвиква бурни емоции: за някои това е свидетелство, че пътуването във времето е възможно, а за други е просто градска легенда, вдъхновена от научно-фантастична литература.
До този извод достигнал Крис Аубек, който през 2005 година изследвал случая на Рудолф Фенц. Тогава било обявено, че нюйоркският пътешественик е герой на фантастичен разказ на Джак Фини.
Две години по-късно тази идея е поставена под съмнение. Оказва, се че Джак Фини бил вдъхновен от медиите. Разказът му бил публикуван няколко месеца след загадъчното произшествие на Таймс-скуеър. Ако последното изследване се счита за правдоподобно, то може би е доказателство, че Рудолф Фенц се е загубил във времевото пространство?
Завръщане в бъдещето
Времето е една от най-големите загадки на човечеството. Въпреки научния прогрес, все още знаем много малко за него. Бащата на класическата физика Исак Нютон твърдял, че времето е абсолютна категория: тече неумолимо и равномерно за всички обекти във Вселената.
Днес ние знаем, че това не е така. Появяват се теории, които третират времето като илюзия на нашето съзнание, помагащо да организираме хаоса на реалността.
Път към субективното възприемане на времето открил в началото на 20 век Алберт Айнщайн. Теорията на относителността разрушила вярата в абсолютното време, доказвайки, че няма “Божествен таймер” за всички обекти във Вселената.
Времето е измерение, което е тясно свързано с пространството. Заедно те създават четириизмерна реалност. Ако времето е в същото измерение като пространството, възниква въпроса за това във всеки ли момент от времето съществува тук и сега?
Айнщайн показал колко различно може да протича времето в зависимост от материята и енергията. В непосредствена близост до черни дупки, където действа силно гравитационно поле, часовниците биха измерили само няколко десетки часа, докато по това време на Земята би изминал век.
Различно тече времето и за обектите, движещи се с огромна скорост. Когато седнем в ракета и със скоростта на света извършим седемгодишно пътешествие, след връщането на Земята ще стане ясно, че саа минали повече от 500 години.
Затова днес пътуване в бъдещето (макар и само теоретично) е напълно възможно. Проблемът на нашата цивилизация е в липсата на енергийни ресурси, които да обезпечат скоростта, необходима за такова пътуване.
Възможността да се придвижим към миналото и до сега остава отворен. Възможно е един прекрасен ден да попаднем там с помощта на т.нар. тунел на времето.
Според теорията на Айнщайн е напълно възможно в космоса вече да съществуват естествени машини на времето, тоест места, където времевото пространство е извито. Въз основа на тази теза, през 1988 г. в научното списание «Physical Review Letters» трима физици от Калифорнийския технологичен институт са предложили изграждането на червейни дупки.
И макар днес тези идеи да звучат както преди революционно, след няколко десетилетия пътешествията във времето ще се естествени като пътуването по въздух.
Още по темата: Пътуването във времето е реалност