Така или иначе всичко в този свят е изградено върху случайности. Навярно всеки от нас може да намери потвърждение на това и в собствения си живот. В световната история случайностите и грешките неведнъж са играли решаваща и дори съдбоносна роля.
Трудностите при превода и атомната бомба
През 1945 година САЩ поискали от Япония капитулация. В своя отговор японският премиер Судзуки използвал думата mokusatsu, която може да се преведе като „без коментар“, „оставаме в неутрално мълчние“ или „ще помислим“.
При превода тази дума се превърнала в „ние игнорираме“, а по-късно на принципа на разваления телефон станала в „отхвърляме“ и „гледаме на въпроса ви с презрение“.
Този отговор обидил президента на САЩ Труман, което довело до пускането на атомните бомби.
„Титаник“ и помощник-капитанът
Ключовете от шкафа, където се съхранявали биноклите за екипажа на „Титаник“, можели да спасят живота на всички, загинали в катастрофата на кораба. Ако не беше Дейвид Блеър, получил длъжността втори офицер на „Титаник“ и отстранен в последния момент преди фаталното плаване.
Слизайки от лайнера, Блеър забравил да извади от джоба си ключа за шкафа с биноклите. Затова част от екипажа бил лишен да види айсберга преди да се случи непоправимото.
Гюнтер Шабовски и падането на Берлинската стена
През 1989 година източногерманският политик Гюнтер Шабовски дава пресконференция, за да обясни незначителните промени в закона за пресичане на Берлинската стена.
Шабовски обаче не присъствал на заседанието на ЦК и го получава на лист хартия малко преди преконсференцията. На заседанието е взето решение пътуването на Запад да бъде либерализирано.
В речта на Шобевски се приплъзва намек, че всякакви ограничения за напускане ще бъдат премахнати. Журналист, чувайки именно този подтекст, попитал кога ще настъпят тези промени в сила.
Политикът се поколебал няколко секунди, след кото отвърнал: „Доколкото знам, веднага“. Медиите веднага раздухват, че вече няма забрани за преминаване. Това повлекло след себе си стълпотворение от хора край стената, които искали разрешение да преминат.
За да избегнат бунта, властите позволили на стената да падне.
Защо Шабовски отговорил така? Вероятно просто се объркал. По-късно признава, че изобщо не е знаел какви последствия ще имат думите му. Но той станал човекът, който фактически разрушил Берлинската стена.
Непохватността на учения и предпазното стъкло
През 1903 година френският учен Едуард Бенедектус изпуснал колба на пода. За негова почуда тя не се пръснала на парчета, а само се напукала. Ученият си спомнил, че при предишния си опит върху стените на колбата имал останал тънък слой нитроцелулоза.
Бенедиктус направил „сандвич“ от две колби, залепени с тънък слой нитроцелулоза. Това стъкло можело да бъде удряно с чук и само се напуквало, а не се разпадало на парченца.
Така се появило стъклото „триплекс“, което се използва до днес. Благодарение на него по време на катастрофи шофьорът и пътниците не загиват от рани от парчета стъкло.
Вилхелм Рьонтген и първата рентгенова снимка
През 1895 година немският физик Вилхелм Рьонтген открил ново лъчение. За да тества неговите свойства, той поставил на пътя на лъчите разнообразни предмети.
Съвсем случайно в действието на лъча попаднала ръката му. Това, което видял ученият, го шокирало: той видял ръката си прозрачна, а непрозрачни останали само костите.
Наблюдателността на Рьонтген преобърнала напълно медицината, а X-лъчите били наречени рентгенови в чест на откривателя си.
Метеоритът и християнството
Събитията, които са описано като „Пътят към Дамаск“, са изиграли голяма роля в утвърждаването на християнството. И тя вероятно е свързана с падане на метеорит.
Апостол Павел, който в началото бил гонител на християни, се отправил към Дамаск, за да залови местни християни. По пътя той видял в небето ярка светлина, бил покосен от ударната вълна и чул оглушителен грохот, като по-късно казал, че чул самият Христос.
Той ослепял за 3 дни и прогледнал чак в Дамаск след среща с християнина Ананий. Случилото се Павел разтълкувал като Божие знамение и започнал активно да проповядва християнството.
Според някои учени в основата на християнската легенда стои напълно реално природно явление. Самият Павел може би е ослепял, след като е видял метеорит, подобен на онзи, който падна в Челябинск.
В такива случаи ултравиолетовите лъчи могат да предизвикат временна слепота, която лекарите наричат фотокератит.