
Едно време работех като таксиджия, предимно нощна смяна, защото тогава няма задръствания и е по-спокойно. Една вечер докато карах клиент към блока му, видях на пътя блъсната улична котка.
Винаги ми е било тъжно да гледам беззащитни животни, загинали под колелата на „слепи“ шофьори (лично аз имам 10 години шофьорски опит и никога не съм удрял животно, затова истории как те сами са се наврели под гумите са пълна глупост. Глава на раменете имате ли? А нещо в нея има ли?).
Оставих клиента, върнах се обратно и забелязах, че котката мърда. Извинявайте, но нямаше как да я подмина… взех котката в колата си и я закарах право във ветеринарната клиника. Нямах в себе си много пари и се притеснявах, че няма да ми стигнат за всички процедури.
След прегледа лекарите ми казаха, че като цяло котката ще живее, въпреки фрактурата на долната челюст, мозъчното сътресение, контузиите… Операцията не можеше да се извърши веднага, животното трябваше да укрепне 4-5 дена. Сложиха ú капки, упоиха я и я закарах вкъщи.
В дома си имах две британски котки, напълно домашни, и не исках да контактуват с уличната, тъй като нивото им на имунитет със сигурност е различно. Това, което не е страшно за уличната, е смърт за домашната котка. Затова я затворих в банята.
Трябваше всеки ден да я водя на процедури, за да се подготви за операцията. С моя работен график това бе невъзможно. Започнах да търся приятели, които могат да я водят, но такива не открих. Малко са тези, които обичат котки, а пък с улични и ранени никой не иска да се занимава.
За щастие разбрах за приют за животни в нашия град, чийто персонал ми предложи да я оставя при тях след допълнително заплащане, разбира се. След това често проверявах съдбата на котката на сайта на приюта. Котката претърпя успешна операция, заякна и след шест месеца я приюти семейство. Искрено се радвам, че така се случи и се надявам животът ú да е станал малко по-добър.
Уважаеми шофьори, бъдете внимателни на пътя и дори ако се случи инцидент, имайте смелостта да спрете и да направите всичко възможно да спасите живота на една животинка…