Експериментът е ключов инструмент на традиционната наука., Но някои опити се оказват невероятно странни:
Три Иисуса в една болница
Това е истинската история на трима шизофреници, всеки от които смятал, че е Иисус Христос. През 1959 г. социалният психолог Милтън Рокич искал да разбере доколко силни могат да бъдат илюзиите на тези пациенти. За тази цел събрал трима пациенти, които се смятали за Христос и ги принудил да живеят заедно в психиатрична болница в Мичиган в продължение на две години. Рокич вярвал, че „Иисус“-ите ще се откажат от своите въображеми личности, когато се изправят срещу други хора, считащи себе си за същата персона. Но това не се случило.
Първоначално триото започнало да спори кой от тях е по-свят. Ако се вярва на Рокич, един от Иисусите извикал: „Вие трябва да ми се поклоните!“ На което другият отговорил: „Няма да ти се поклоня, ти си твар! По-добре да живееш своя собствен живот, събуди се, защото фактите са налице!“
Разяреният бик
Делгадо бил част от малка група изследователи, разработваща нов тип електрошокова терапия. Тя се състояла в следното: първо изследователите имплантирали миниатюрници проводници и електроди в черепа. След това изпращали електрически импулси към различни части на мозъка, които пробуждали емоции и движения у тялото. Целта била да се промени психическото състояние на пациента: да излезе от депресията или да успокои агресията. Но Делгадо издигнал тази наука на ново ниво, когато изобретител „стимосивър“ – чип с размерите на монета, който можел да се имплантира в главата на пациента и така да бъде управляван с дистанционно. Делгадо вече си представял утопична картина на „психоцивилизационно общество“, където технологиятата ще позволи на човек да променя психическото си състояние само с натискането на един бутон.
В продължение на няколко години ученият експериментирал с маймуни и котки, карайки ги да се прозяват, борят, играят, спят и т.н. – и всичко това с дистанционно управление. Пробвал и практическо овладяване на гнева. В един от експериментите си той приложил своя стимосивър върху агресивна маймуна. Делгадо дал дистанционното за управление на съседната по клетка маймуна, която бързо се досетила, че с натискането на бутона успокоява и раздразва своя приятел.
След това Делгадо осъществил знаменит експеримент с бик в Испания. Той имплантирал стимосивъра на няколко бика и тествал оборудването, принуждавайки животните да се повдигат на крака, да си въртят главите и да мучат 100 пъти подред. Дошъл и моментът на истината. През 1965 г. Делгадо се изправил на арената срещу огромен бик, известен с лошия си нрав. Когато бикът се втурнал към него, Делгадо натиснал копчето и животното замръзнало на място. При следващо натискане на бутона бикът започнал да прави кръгове по арената.
По-късно експериментите с електронното стимулиране на мозъка са преустановени, тъй като хората се притеснявали, че по този начин могат лесно да бъдат контролирани.
Сам в мрака
За някои хора строгият тъмничен затвор е наказание, за други е път към научно откритие. През 60-те години, в разгара на космическата надпревара, учените искали да знаят как хората ще преживеят дългите космически полети или животът в бункерите в случай на адрена война. Ще може ли човек да се справи с продължителната изолация? Какви ще бъдат циклите без смяна на ден и нощ? Мишел Сифър, 23-годишен френски геолог, решил да отговори на тези въпроси от времето на Студената война. За целта поставил експеримента върху себе си.
Два месеца подред през 1962 г. Сифър живял в пълна изолация, погребан във вътрешността на стометров подземен ледник във френско-италианските морски Алпи. Без часове и дневна светлина, за да не може да определя времето. Вътре в пещерата температурата била на границата на замръзването на водата, а влажността – на ниво 98 %. Измръзналият и мокър Сифър страдал от хипотермия, а буци лед редовно се разбивали в неговата палатка. На 63-ия ден, прекаран под земята, изведнъж той изпаднал в лудост.
В един от дните Сафър започнал да пее и да танцува туист. През останаката част от времето се вържал нормално. Когато експериментаторът бил спасен, това се случило на 14 септември, той вярвал, че сега е едва 20 август. Мозъкът му загубил всякаква ориентация за време, но, странно, тялото му – не. Намирайки се в пещерата, той звънял на своите асистенти, когато се будел, ядял и лягал да спи. Както се изяснило, той непреднамерено съхранил редовния цикъл на сън и бодърстване. Средната продължителност на неговото денонощие се оказала малко повече от 24 часа. Така Сифър открил, че човек има вътрешен часовник.