
Влиза при мен на събеседване за работа едно момиче.
Шестата поред за деня (не зная вече защо по автобиография не мога да намеря мъж HR-мениджър). Аз съм мрачен, недоволен и високомерен. Те все нещо не ми харесват, независимо от автобиографията, професионалните качества и дължината на полите.
Освен това нямам право на грешка, тъй като предишния ден ме поставиха пред строя колеги и под буря от продължителни аплодисменти ме наказаха за незначителен, според мен, провал.
Ето, че влиза тя. Всичко в нея не е както трябва. Дори изключителната младост и цветът на очите. И още, каква наглост, слуша си нещо на плейъра. Докато тя си маха слушалките, аз се поинтересувам:
– Какво слушаме?
– Depeche Mode.
Моментално забравих за злорадите си колеги обикнах цвета на очите й, зачетох се в биографията й, изобщо влязох в образа на Майка Тереза по време на изповед. Трябва да кажа, че дотогава никой не знаеше за моята музикална страст и всяка родствена душа посрещах с отворени обятия.
– Кой албум?
– Обичам старите, онези преди Уайлдър да напусне.
Чакрите ми зазвъняха.
– Точно сега слушам «Music for the masses», а Вие обичате ли „Депеш“?
Отвориха ми се дори резервните чакри и фонтан на вселенска любов се изля около мен. По-натам се състоя подробна беседа за любимата група. Научих много нови неща за ранния Мартин Гор, за дизайна на обложките на албумите, необичайните ремикси и т.н.
Едва успявах да кимам. Беше кратко, но много интензивно интервю. Девойката не бе по-силна от другите, но и не бе и по-слаба. В общи линии, трябваше да взема професионално решение, но и разбирах, че не трябва да се ръководя само от музикалните си вкусове.
– Имате ли още нещо да кажете за себе си?
– Бързо се учаи имам отлична памет.
– Имате ли доказателства?
– Мисля, че да – едва уловимото движение на ъгълчето на устата й ми напомни за разбиващата се чаша от Usual Suspects – Преди година бях на лекция, на която разказвахте как трябва да се вербува едно лице, да се изучават неговите вкусове, навици и каквато информация се намери за него.
Чакрите ми започнаха отчетливо да разбират, че стопанинът им са го съблекли и извели на площада, но той не забелязва тълпата, мислейки си, че е сам в стаята.
– Така че до вчера аз не знаех абсолютно НИЩО за Depeche Mode. Но имах цяла нощ пред себе си.
Как ме погледна тя! С чувство на пълна и неподлежаща на реванш победа. Може би този твърде смразяващ поглед бе единствената дипломатическа грешка, но затова пък винаги съм ценял наличието на човек в жената, особено в работата.
Взех я. Заради изключителната памет и умението да намира нужната информация. Уточнявам, че по онова време нямах нито татуировка «Never let me down again», нито снимки от концерти в социалните мрежи. Така че за да научиш наистина за моята страст може само, ако се поровиш в малкото на брой интервюта или се допиташ до моето обкръжение.
Както се изясни после, за получаване на нужните данни бил вербуван един мой наивен приятел. И цялата работа е била: общи познати, малко кореспонденция, кафе ЕДИН път. В края на краищата сбърках за човека в жената.