Миналата Нова година завинаги ще остане в паметта ми! И всичко това благодарение на моя приятел Коцето – скромен младеж, който наистина загази…
В общи линии, в апартамента ми се събра голяма компания от приятели, за да празнуваме и да се повеселим. Ясно е, че всички се напихме доста и продължихме да пием, докато и най-издръжливите не се предадоха и не започнаха да забиват нос в чиниите.
Решихме колективно, че вече е време всички да спим, прибрахме масата и се отправихме по стаите. А за Коцето не остана място на леглата, защото той бе първият, заспал на масата.
Тук в главата ми узря коварният план и аз поставих Коцето директно върху масата. Че какво? И без това бе заспал първи, нека се помъчи, а и всички хоризонтални повърхности, пригодени за спане, вече бяха заети. Оставих го да легне върху масата, похихиках се тихичко над него и самият аз отидох да спя.
Изминаха няколко часа… Изведнъж в квартирата се разнесе вик! Някой крещеше с такова отчаяние, че косата ми се изправи. Естествено, всички се събудиха и отидоха да търсят кой е този викач, за да го накажат за това жестоко събуждане посред нощ.
В хола ни чакаше наистина невероятно зрелище: точно в центъра на масата, прегърнал коленете си и треперейки, в пълна тъмнина седеше Коцето!
Когато светнах лампата, видях в очите му истински ужас. Оказало се, че през нощта на Коцето му станало студено (да, сложих го да легне на масата, а за одеяло забравих) и се събудил, за да се завие с нещо.
След пробуждането си благодарение на мисловната си дейност Коцето разбрал, че лежи в пълен мрак върху нещо ледено и твърдо (даже не си и помислил, че грижовните му приятели са го захвърлили върху масата!).
Константин поровил с ръце наоколо в търсене на по-удобно място за сън и… почувствал ПРОПАСТ!
Убеждавайки се, че пропастта го обкръжава от всички страни и ръцете му не стигат до дъното при все цялото му желание, на този планински алпинист му дошла на ум мисълта да провери каква е дълбочината.
Той взел някаква вилица (признавам си, че не разчистих масата много добре) и я хвърлил долу. А вилицата се захванала за ръба на покривката… Звукът от падането на вилицата Коцето чул едва след десетина секунди…
Точно тогава Коцето издал този ужасяващ вик, чиято гръмкост и продължителност навярно биха нечий рекорд…