Ако не се беше случило с мен, никога нямаше да повярвам. Но за своите много години живот започнах да разпознавам сред своите сънища тези, които ми подсказват пътя и спасяват живота на семейството ми от нещастия и ми посочват вярната посока.
За първи път ми се присъни такъв сън на 14 години. Тогава умря нашата съседка, за която се грижехме ние през последните няколко години – самотна, много болна старица, която дълги години живееше до нашето семейство, дружеше с баба ми и когато вече не можеше да става, аз, майка ми и баба ми й помагахме с каквото можехме. Тя почина, роднините веднага се появиха, но ние нямахме претенции.
И буквално седмица след нейната смърт ми се присъни сън, в който тази баба ме зовеше, застанала до една стена с камък в ръка. Аз се приближих, тя ми даде камъка и ми каза – виж, той пада. И си отиде.
На сутринта разказах за съня си на семейството, мама каза, че покойници се присънват при промяна на времето и не обърнаха голямо внимание на моя разказ.
Някъде след около седмица баба започна да се спуска към мазето, на чийто вход бяха положени големи камъни – аз подавах на баба буркани, които трябваше да сложи в мазето и с крайчеца на окото си видях, че изпъкналият камък, за който баба винаги се държеше, се клати.
Казах за това на баба, тя кимна и в същата минута камъкът полетя надолу там, където досега стоеше баба. Аз извиках и тя успя да отскочи. Камъкът падна точно на мястото, на която беше тя.
Веднага се сетих за онзи сън, но казах нищо на роднините ми, за да не ги плаша.
Следващия път се случи след около 5 години. Баща ми трябваше да замине на път, той беше шофьор на камион и ми се присъни далечна, вече покойна роднина, която протегна към мен чашка кафе и ме помоли да поседя с нея половин час, да поговоря, аз все исках да си тръгна, но тя ми казваше – остани още малко, и без това няма да пътува за там. Не разбрах къде няма да пътува, но помислих, че може да бъде свързано с пътя и казах на баща ми да бъде внимателен и да изпие едно кафе по пътя.
Баща ми се учуди, но се вслуша. Като се прибра след 2 дни, разказа, че по пътя се сетил за моята молба да пие кафе и изведнъж му се приискало да спре в крайпътно кафене и без да бърза пил едно кафе, а после тръгнал и след няколко километра видял страшна катастрофа с участието на много коли – спирачките на камион отказали и така били повлечени куп коли. Кой знае, може би, ако не беше кафето, баща ми щеше да попадне в това меле.
След това, когато току-що се запознах със със своя бъдещ мъж, без още да зная какво ще се случи, неочаквано умря наш общ приятел – спря сърцето на все още младия мъж. И в нощта на неговата смърт той дойде до мен, взе ме за ръка, и ме поведе по поле с красива зелена трева и каза – ще живеете дълго, повярвай ми, само дай куфара на жена ми, там има важни за мен неща.
Остави в краката ми куфар и тръгна към гаража, в който стоеше ковчег.
На сутринта разказах за съня си на неговата вдовица и ясно описах куфара, като казах да не го изхвърля, да го пази, както помоли покойният. Намериха куфара, там се оказа писма, стихове, снимки, документи – общо взето, всичко, което е било ценно за покойника.
Превъртайки напред, ще кажа, че жена му ми е благодарна за куфара, който пази до днес и понякога с порасналия внук разглеждат снимките на дядо, а ние с мъжа ми живеем вече 20 години в щастлив брак.
Няколко пъти в съня ми се явяваха хора, които не поазнава, но разбирах, че вече са умрели и ми даваха съвети – не ходи там, не прави това, тук бъди внимателна и т.н. И аз се вслушвах, не ходех, вярно, не зная дали щеше да се случи нещо или не, но се въздържах от необмислени постъпки.
Още виждам на сън хора, за чиято смърт узнавам от тях самите. Така разбрах за смъртта на родния ми чичо- той ми се присъни, стоейки далеч-далеч в края на гората и кимайки с глава. Рано сутринта подскочих мама ми се обади, плачейки – току-що й бяха съобщили за смъртта на брат й.
Не й казах, че ми се е присънил. След няколко години ми се присъни баща ми – вечерта го бяха закарали в болницата предстоеше операция. На сутринта знаех, че няма да има операция, тъй като през нощта той дойде, завит в халат и каза, че не са успели. Сутринта позвъних в болницата – да, починал е през нощта.
Защо си спомних за всички тези случаи сега? Преди месец сънувах приятелка, която от години живее в чужбина. Приятелката ми стоеше около кола и въртеше ключове в ръка, колата отзад беше някаква цялата черна, макар да знаех, че има червена кола. Вднага се обадих на мъжа й – била загинала в авто катастрофа.
Не знам как се случва всичко това и защо точно аз съм избрана в качеството на „предсказател“, но това е страшно и удивително едновременно. Вечче се страхувам от своите сънища, които всяка нощ са толкова цветни и колоритни, но още са и пророчески…