Не ми харесва да бъда силна и упорита. Събитията, случващи се в живота ми, ме направиха такава. Искам само едно: да не бъда винаги силна.
„Умората“ не е достатъчна, за да опиша състоянието, което преживявам в момента. Уморих се и тази умора излиза извън пределите на физическата умора. Тя е по-скоро психологическа и емоционална умора.
Уморих се да бъда силна. Уморих се от опити да си слагам грима на силна жена и да бъда класна. Уморих се да бъда спасителка.
Не, никога не съм искала да бъда такава и дори не съм мечтала да бъда такъв човек. Но житейските ситуации ме накараха да се сблъскам с най-лошите кошмари, правейки от мен човек със силен и волеви характер. От идеализма ми практически не остана нищо, изгоря.
Никога не съм искала да допусна някого близо до себе си и да разочаровам някого. И сега, когато всичките ми принципи си заминаха, аз станах бледа и измъчена. Ще се появи ли в моя живот човек, който ще стане същото спасение за мен, каквото спасение бях аз за другите хора? Наистина си задавам този въпрос.
Усещам, че всичко случващо се с мен не съответства на действителността. Хората както преди ме виждат силна и независима.
Те виждат в мен човек, който може да реши каквото си иска, човек, който може да се справи с всяка ситуация и да уреди светлото бъдеще. Те дори не подозират, че дълбоко в душата си съм уплашена и самотна.
Без значение колко изтощена се чувствам, аз се старая с всички сили да бъда силна. Събуждам се всяка сутрин и пея химна, който ме прави силна. Всеки път си казвам, че аз съм силна жена и че трябва да приема своя живот такъв, какъвто е.
Продължавам да си говоря, че преживявам трудни времена, но мога да се възстановя. Ще мога да правя същото и в бъдеще.
Дълго преди да осъзная образа си на „силната, независима жена“, вече бях започнала да реализирам себе си. Силна, независима, уверена жена, нима това не е хубаво? Ами, да. Жените като нас са принудени да вярват колко е хубаво да бъдат такива. Точно затова се опитваме да показваме тези качества. За съжаление, светът вярва в нашето съществуване.
Никога в живота си не съм срещал такава силна и влиятелна жена, която отдавна да не иска да се озове в нечии силни ръце. Жена, която би искала да следва, а не да води и не иска ръководна роля в края на деня.
Иронията е, че продължаваме да повтаряме, че сме силни жени и никой не ни е нужен. Това не значи нищо за света, освен че се опитваме напразно да убедим себе си в собственото си съществуване. Но заслужава ли си? Има ли нещо по-срамно от това да казвате „Да, аз съм силна жена, която се нуждае от мъж“? Разбира се, че не!
Всички го правим. Да, и аз го правя. Аз също имам своите страхове, неувереност и кошмари. Напълно е нормално да таиш в себе си желание да бъдеш с някого. Няма нищо лошо да искаш някой да те подкрепя и да се грижи за теб. Когато две души се обединят, това е благословия и няма нищо срамно. Това не е слабост. Това е по-скоро силата на любовта.
Уморих се да бъда такава силна жена. Независима съм в икономически план, но вече не искам да бъда психологически силна. Да, искам да се грижи някой за мен.
Нужен ми е някой, който ще ме вземе на ръце и ще ме прегърне, някой, който в края на лош ден ще ме вземе на ръце и ще ми каже, че всичко ще бъде наред. Някой, който ще ме погледне и ще ми каже колко красиво изглеждам. Някой, който ще ме обича без грим. Някой, който ще ми се възхищава само заради това каква жена съм, а не заради силата на характера ми.
Омръзна ми да се държа като силна жена. Омръзна ми да помагам на хората, когато на мен самата ми е нужна помощ, когато ми е нужна любов и грижи, когато ми е нужен дом в нечие сърце.
Имаме само един живот. Каква е ползата от това да си сложа роклята и да бъда тази, която всъщност не съм? Повече не мога да продължавам така.
Станах равнодушна към образа на силната жена. Целувка и прегръдка – ето какво ми е нужно, за да изцеля раните си. Да, нуждая се от тях. Необходимостта от човек до мен не означава, че съм пречупена. Това означава, че съм станала друга.
Да, не мога да продължавам така. Всички не можем. Много малко жени са готови да го приемат. Да, всички имаме нужда от образа на силния човек. Но няма нищо страшно, ако невинаги сме в образа на силната жена.