Това, което казва тази жена, наистина поразява!
С невисокия си ръст и доста крехкото телосложение Дона Мария Джило на 92 изобщо не подхожда на средностатистическата представа за „старица“. Въпреки своята преклонна възраст, тя е винаги елегантна и добре поддържана.
Всяка сутрин започва с нанасянето на скромен грим, като не е препятствие дори слабото й зрение. Дори в сутрешните часове е трудно да се види без прическа или облечена с каквото и да е.
92-ият си рожден ден тя посрещнала в дом за стари хора. Наскоро жената загубила мъжа си, с когото живяла заедно 70 години, и останала напълно сама.
За да види стаята си, своето ново пристанище, й се наложило да чака два дълги часа. Но все пак посрещнала служителя от обслужващия персонал с мила усмивка.
Докато посрещачът я съпровождал до асансьора, тя слушала разказа му за своето ново жилище, околната обстановка и дори за цвета на завесите в нейната малка стая.
– Как вече обичам тези пердета – казала тя с такава искреност, че изглеждало сякаш по-голямо щастие от всичко около нея тя не можела и да си представи.
– Но позволете, Дона Мария Джило – отвърнал служителят, – та дори още не сме пристигнали и не сте видели нищо.
– О, уверявам Ви, това няма абсолютно никакво значение – отвърнала тя, – ние само създаваме своето щастие. Без значение как изглежда моята стая, вече просто съм решила, че я обичам. Всичко в живота ни зависи от това какво очакваме и как подготвяме очакванията си. Обожавам света наоколо и своя живот, и всичко, което ме обкръжава. С такива мисли се събуждам всяка сутрин.
– Всичко зависи от нашето възприятие за света – спокойно продължила тя. – Може да се събудиш сутрин и да продължиш да лежиш в леглото, оплаквайки се от болните части на тялото, които отказват да функционират правилно. А може да се събудиш с чувство за благодарност към своето тяло и неговите части, които продължават да работят.
– Нима това е възможно?
– Да се научиш да управляваш своите емоции не е толкова сложно, може да се научи всеки. Лично на мен ми трябваше около една година „обучение“, но затова пък сега сама избирам своето настроение, мога да избера посоката на своите мисли и да управлявам чувствата си.
След малко тя продължила:
– Всеки нов ден за мен е като дългоочакван подарък. Щом очите ми се отворят, се радвам на настъпващото ново утро. Заедно със слънчевите очи идват и всички щастливи моменти, които някога са се случвали в моя живот. Само от нашата памет зависи каква ще бъде нашата старост. Никога не е късно да запазите в паметта си малко щастие и радост.
Аз и до днес продължавам да се радвам на живота независимо от обстоятелствата и по възможност се старая да не го усложнявам с лоши мисли и очаквания.