Крепостта Терезин се намира на 60 км от Прага. Тя била построена през 1780 година. Кръстили я в чест на императрицата Мария Терезия: името „Терезия“ в превод от гръцки означава „защитница“. По ирония на съдбата, от почти самото начало на своето съществуване фортът се използвал като затвор.
След окупацията от нацистите на Чешка Силезия през 1940 година крепостта станала затвор под контрола на Гестапо, но след година вече се превърнала в концентрационен лагер – тук масово изпращали евреи от всички окупирани територии.
В продължение на четири години в лагера били учени, политици, писатели, музиканти, журналисти, актьори. В началото нацистите използвали лагера като място за масово унищожение на евреи, но и като възможност да покажат на света, че Германия не е толкова ужасна както твърдят.
Колкото и да е странно, но успявали да съвместяват тези противоположни неща. Терезин бил нещо от рода на образцово-примерен лагер. На евреите се разрешавало да издават вестници, да поставят пиеси, да организират изложби.
Също така в Терезин играели футбол. Тук била създадена цяла футболна лига, чиито шампионати се играели три сезона. За това време в лигата успели да играят 35 отбора, били проведени стотина мача.
Футбол играели както просто любители, така и професионалните играчи. Например Пол Марер, играл за отбора на Чехословакия по футбол на Олимпиадата през 1924 година, покорил САЩ. През 1930 година той се върнал в родината си, после попаднал в Терезин. Марер бил един от най-възрастните играчи в еврейската лига на смъртта: той минавал петдесетте.
Самите имена на клубовете били интересни. По тях можело да се разбере откъде са играчите: „Рапид“, ФК „Виена“, „Фортуна Кьолн“. Други имена произлизали от това с какво основно се занимавали в лагера футболистите: „Склад дрехи“, „Пионерите“ и т.н.
Естествено, в крепостта нямало футболен терен, затова трябвало да се играе направо на казармения двор. Просто върху голата земя начертали очертания.
Като награди за победите в лигата на концлагера Терезин на победителите давали по-големи порции, отколкото на другите затворници. В лигата свирели професионални съдии, резултатите от мачовете се помествали във вестниците.
Мачовете били гледани от тълпи хора. Ако не знаеш какво се случвало в концентрационния лагер, можело да си помислиш, че става въпрос за обичаен нормален живот. Възможно е сред целия ужас футболът да е давал някаква надежда, усещане, че животът продължава.
Футболът приключил след посещение на представители на „Червения кръст“ в август 1944 година. Специално за тях нацистите накарали затворниците да изиграят демонстративен мач.
Удивително, но въпреки 35 хиляди загинали в лагера, делегатите не забелязали опасност. И буквално месец след визитата на „Червения кръст“ много от футболистите, били депортирани в Аушвиц и отровени с газ. Това сложило край на историята на футболната лига в концентрационния лагер Терезин.
От онова време останали само няколко малки части от филм, заснет от затворения в лагера известен режисьор Курт Херон – „Терезиенщадт – самоуправляващият се еврейски лагер“. Там е запечатан и този последен мач.