През Първата световна война, спасявайки ранен италиански снайперист, Хемингуей бил подложен под обстрел от австрийски картечници и минохвъргачки. Получава 237 отделни рани по краката си и са извадени 26 осколки. Простреляната коленна капачка, лекарите заменят с алуминиева протеза.
Два пъти се наранява по време на лов и едва не изгаря при горски пожар. Хемингуей оцелява след рак на кожата, антракс, анемия, малария, диабет, хепатит и пневмония. Оцелява и след две самолетни катастрофи, случили се в два последователни дни. Имал е разкъсан бъбрек и черен дроб, счупен череп, счупен гръбначен прешлен, избягва парализа.
След връщането си от Куба в САЩ е подложен на десетки сеанси с електрошок, предписани му в борбата с дълбоката депресия и параноята, че е наблюдаван от спецслужбите. След това Хемингуей разбира, че вече не може да пише и се застрелва. Според друга теория, писателят се е самоубил именно заради натиска от ФБР, които му проверявали пощата, банковите сметки и му следели телефонните разговори.
50 години след смъртта на писателя въз основа на Закона за свобода на информацията във ФБР било направено запитване относно Ърнест Хемингуей. Оказва се, че наистина е бил следен и подслушван – дори в психиатричната клиника, откъдето той се обаждал, за да съобщи за това.
„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.“ – Ърнест Хемингуей.