
Може би сте чували за легендата, че през 1932 година Хитлер подписва договор със Сатаната, скрепен с кръв. Сатаната щял да даде на бъдещия лидер на Германия абсолютна власт, която той да използва, сеейки зло. В замяна Хитлер се съгласил след 13 години да даде душата си и отиде в Ада. Ето един художествен разказ, базиран на евентуалния договор между бъдещия фюрер и госсподарят на Ада:
Берлин. 30 април 1932 година. Вечер.
По улицата вървял неудачникът Адолф и си мислел: що за живот, а? С жените не ми върви, нямам пари, а тези „черни“ евреи стават все повече тук. Бъркайки в джоба си, Хитлер открил, че има пари само за още една бутилка шнапс и за сирене.
Със сълзи на очите се прибрал от магазина. Отворил бутилката със зъби и започнал да пие директно от гърлото. Но му било малко, да-да. Още от училищния чин Хитлер разбрал, че една бутилка шнапс са пари на вятъра.
Но как да си вземе втора. С такава печална мисъл той започнал да дъвче топеното сирене „Дружба“, внос в Германия от СССР. Хитлер не го харесвал много, тъй като в пресъхналото гърло то залепвало за небцето и Адолф щателно се опитвал да го изчегърта с показалец. Хитлер въздъхнал.
Изведнъж светлината угаснала, чуло се боботене, замирисало на сяра и от ъгъла се появил Той. Адолф мигновено си обул панталоните, скрил се под масата и жално изпищял:
Кой сте Вие? Ако сте от данъчните, то се заклевам, че следващия месец задължително ще погася задължението си към държавата.
Но Той не бил от данъчното. Адолф разбрал това по странните обувки на госта, те много приличали на копита.
– Излез – с басов глас произнесъл гостът.
Хитлер послушно излязъл из под масата. Пред него стоял Сатаната, ужасен на вид.
– Хайде спри, не се страхувай, дошъл съм при теб по работа – казал Сатаната.
„Оха“ – радостна мисъл се мернала в главата на Адолф – „На шнапс ще да е!!!“
– Искам да изправиш Германия и да поставиш целия свят на колене.
– Няма проблем, но сам разбирате, че този въпрос не може да се реши без шнапс.
– Може би искаш да те пратя за шнапс?- гневно извикал Сатаната.
– Да, веднага, защото забравих и тесто, а и после ще Ви върна парите, честна дума.
Тогава Дявола дал на Хитлер парчета от череп.
– Какво е това?
– Парите на Ада.
– А, не… няма да ми дадат шнапс за тях, и за обмяна няма да ги вземат.
Сатаната замахнал с опашка, ударил с нея по масата и върху нея се появили германски марки, точно толкова, колкото за бутилка и сирене „Дружба“.
„Ама че е алчен“ – помислил си Адолф, точно като моя съсед Рабинович.
Хитлер излетял до магазина, но на връщане все пак решил да отиде до обменното бюро, да смени парчетата череп. И ги обменили, взели ги за монголски тугрици. Стигали пак само за бутилка шнапс.
Хитлер не се двоумил, едната бутилка изпил сам, а с другата се прибрал в дома си при Сатаната. Очите вече се зачервили, краката се заплели. Адолф се чувствал добре. Дори не го смущавало, че бил само по гащи и всички минувачи го гледали.
Влизайки в апартамента, той заварил Сатаната да му рови в нещата.
– Ей, ти какво? – възмутил се пияният Хитлер.
– Да, аз така…
– Дай да се накажем, а после ще говорим.
– Аз не пия – казал Сатаната.
– Ти мене уважаваш ли ме? – изревал така Адолф, че Сатаната не на шега се стреснал – Пий, на тебе говоря.
Изпили по чашка и Адолф дал сирене на Сатаната.
– Боклук, а не сирене – отбелязал Сатаната.
– И това, което трябва да направя, е да убия всички?
– В общи линии, да.
– Става – съгласил се Хитлер и налял още по чашка.
Пили. Хитлер вече го било хванало съвсем не на шега.
– И как ще правя това, което трябва да правя? – попитал Адолф.
– Ти сам нищо, ще ти помагат. Ти само си отваряй устата, а думите сами ще излизат от нея.
– О.К., но ще я отварям и за да си наливам шнапс. Условието ми е „но лимит“ за шнапса.
– Разбира се, разбира се, но ето го моето условие: 1. Ти ще ми продадеш дущата си. 2. Ще правиш това само 13 години, а след това добре дошъл в Ада. Работата е там, че аз със Сталин…
Сатаната не успял да довърши речта си, когато озверелият Хитлер с все сила го ударил в носа. При това го подразнили не условията, които поставил Сатаната, пияният Хитлер вече бил готов да пикае върху тях, а това, че го дразнело как Сатаната дърпал козята си брадичка, докато говорел. Сатаната прокървил.
– Майната ти – извикал Сатаната и му отвърнал също в носа.
– А!!! – изревал Хитлер.
– Стига, бихме се достатъчно, вземи химикалка, ще подписваме договора.
– Каква химикалка, нямам такава.
– Тогава ще подпишем с кръв, и без това твоята и моята кръв заля цялата маса.
Сатаната подал договора, Хитлер бръкнал в разбитата си ноздра с пръст и подписал. После Адолф изпросил от Сатаната още един шнапс, изпили го, после още…
Към полунощ пияният Сатана се заприбирал към дома си. С труд си представял къде е, затова излезнал на улицата и поел несигурно нанякъде.
Берлин. 1 май 1932 година. Сутрин.
Хитлер се събудил със страшен махмурлук. Но това вече бил съвсем друг Хитлер…