Историята на главната героиня на известния турски сериал „Великолепният век“ – историята на руската робиня Александра – наистина прилича на приказка: живот, пълен с лишения, загуба на семейство и жених, после любовта на султана и невероятния възход до госпожа Хюррем Султан и единствената жена владетел на Османската империя на Сюлейман Великолепни. Но така ли е било всичко в действителност? И как всъщност се развила съдбата на Хюррем?
В сериала тя се появява като робиня от Русия. Но историците не знаят с точност откъде е дошла Хюррем в Истанбул и как се е казвала преди приемането на исляма — Александра или Анастасия.
Няма нито едно достоверно документирано свидетелство за нейния живот преди постъпването в султанския харем. Също така трябва да се разочароват и феновете на сюжетната линия с годеника на Хюррем от Крим Лука – за това също няма никакви данни.
Но има няколко разработени версии за произхода на Хюррем, най-популярната от които е намерила отражение във „Великолепният век“: тя наистина може да бъде дъщеря на православен свещеник, живял на територията на съвременна Украйна.
Известният полски поет Самул Твърдовски, пристигнал в Истанбул като посланик, е писал за това. Украинският произход на Хюррем се потвърждава посланикът на Свещената Римска империя в Османската империя Огие Хизелин дьо Бусбек. В „Турски бележки“ той нарича Хюррем Роксолана, тъй като през XVI век областта в западма Украйна, от която е тя, се е казвала Роксолания.
Във „Великолепният век“ една от основните линии е конфликтът на Хюррем и първата жена на султана Махидевран. Техните отношения наистина напомняли война.
За това споменава венецианският посланик Бернардо Наваджеро. Но в реалността Хюррем взела връх над съпругата на султа не благодарение на своята неземна красота. За първа красавица и перла на харема се смятала само Махидевран.
Хюрем покорила султана с образованост и изключителен ум. За разлика от сериала, където тя е представена като необразована и проста девойка, в реалността знаела до съвършенство Корана, персийската поезия и дори пишела стихове като любимия си Сюлейман.
Освен това Хюррем била единствената жена в харема, която не се бояла да общува със султана като равна. Именно тя се явявала ушите и очите на Сюлейман, от нея той получавал всички сведения за случващото се в двореца по време на неговото отсъствие.
По този начин Хюррем била не просот любимка, но главен политически съветник на султана. За това пише английската писателка Лесли Пърс в своите изследвания на име „Императорският харем“.