Да преподаваш на полузаспали младежи, които мислят как да си платят наема или къде ще пият довечера, не е лесна работа. Тогава всяка оригиналност от страна на университетските преподаватели е добре дошла за навикналите към скучна материя студентски тъпанчета.
“В Спарта хвърляли от скала слабите новородени бебета и немощните старци… Не ме гледайте така”.
“А как да промените света? Вършете си работата добре, тогава ще се промени”.
“Говорите вече минута и половина, но все още не сте казали нищо. Как го правите?”
– Какво така сте се развълнувал? Изпитът е един празник. Трябва да се радвате.
– Аз се радвам. Просто празникът е вълнуващ.
“Има общо осем форми на кокетство. Най-простата от тях е “Аз съм глупачка”.
“Науката – това е любов. Правете наука.”
“Е, аз не съм шоколад и уиски, за да ме обичаш”.
“Работата ми е такава – аз говоря, вие спите”.
“Най-важният човек в университета е пазачът. Ако иска пуска ректора, ако иска не, но само един път…”
“Само не пишете много, че ще трябва да го проверявам, а най-добре предайте празен лист”.
“Уморени ли сте? Да, и аз се уморих да си говоря с вас”.
Преподавател: “Вероятно, когато се обръщам към дъската, ми показвате език”.
Студентите: “Не, не правим така.”
Преподавател: “А аз на вас ви показвам.”
– Елена, кой ви е любимият съюз?
– Съветският.
– Защо не бяхте на лекции миналата седмица?
– Умрях.
– А къде ви е потвърждението от деканата?
“Знам защо си нямаш приятел, твърде много говориш”.
“На всичките си познати казвам: “Преподавам на иновативни студенти”. Не знам какво е това, но звучи красиво”.
“Системата функционира, защото не е момиче. По-лесна е”.
“Важно е не количеството хромозоми, а тяхното качество!”
“Само икономисти, математици и историци не пият в сложни житейски ситуации!”
“Изобщо не харесвам отличници. Идват един път, взимат си всичко и си тръгват, повече не се виждаме. А с двойкаджиите на петата среща вече може и за смисъла на живота да си говориш”.
“Чаят е хубаво нещо. В него може да сипеш коняк и никой нищо да не забележи”.