
Човекът е свикнал да се смята за венецът на природата, но защо? В сравнение и с най-малкото животно, човекът е безполезно млекопитаещо. За наше огромно съжаление, природата ни е наградила само със способността да мислим и с времето тази способност се изражда…
Някога замисляли ли сте се кой ще спечели в сравнението човекът или дивото животно? Да видим:
Маскировката
За никого не е тайна, че много животни са майстори на маскировката. Виртуози като хамелеоните или октоподите могат да са спокойни за живота си, но как е при човека?
За съжаление, освен с разум, природата не ни е наградила с нищо. Човек не може да се скрие в гората от голям хищник, без да има специални приспособления. Затова по отношение на маскировката човекът губи от животинския свят.
1 : 0
Ловът
Ловът е един от главните критерии за оцеляване. Може ли човекът да ловува? Спорен въпрос. Като бозайник, човекът е всеяден, затова той може да се храни с растителни продукти, но все пак има потребност да яде и месо, затова на човек му се налага да ловува.
Но пък без специални оръжия той не може да направи нищо. Ако обърнете внимание на факта, че човекът е стадно животно, то може ли да си представите как тълпа хора гони елен? Естествено ние използваме умението си да мислим, но закъде сме без това? Но фактът остава факт, човекът може да оцелее, затова в този кръг получаваме точка.
1:1
Средствата за защита
Тук нещата са тъжни. Човекът няма средства за защита. Можем да изгорим на слънце, да измръзнем в снега. Могат да ни изядат дивите зверове, без да остане ни кост от нас. Могат да ни ухапят насекоми и да умрем от ухапване на банален комар. В този рунд безрезервно губим от животните.
2:1
Размножаването
Уви, тук също губим безпрецедентно от дивата природа. Започваме с това, че бременността трае 9 месеца и по нейно време жената става още по-безпомощна. Човешкият организъм е много чувствителен към стреса и външните влияния, за разлика от организма на дивото животно.
Бременната самка на гепарда спокойно може да ловува и да бяга с котенца в корема, а бременната жена дори не може нормално да бяга. Без специални изобретения, диета и ограничения да се износи здраво дете е трудно.
3:1
Децата
Децата на много животни се раждат с нокти и зъби и едва след месец могат да се грижат за себе си. Човешкото дете не може да живее без майка до 7-8 години и то с условието, че изобщо е може да оцелее в дивата природа. Оше една точка в полза на дивата природа.
4:1
Междувидовата популация
По тази тема човекът е глупав и безнадежден. Дивите животни никога не убиват себеподобни без нужда. Във всички битки по-слабите отстъпват на по-силните, но кръвопролитията са рядкост. Но не и при човека.
Човекът е способен да унищожи себеподобни под различни предлози и с различни начини, но това за съжаление няма значение. Планетата е пренаселена от хора, човекът като доминантно същество измества всички останали и какво ще стане когато половината от познатите ни видове изчезнат?
И отново точка за дивата природа.
5:1
Комуникативност
В този кръг човекът печели. Човекът е социално животно и единственото, което умее да използва реч за общуване помежду си. Много животни притежават примитивни навици на общуване, но човекът безусловно ги е развил в продължение на хиляди години.
5:2
Съзнанието
Човекът е единственото същество на земята, способно да мисли и да взима обмислено постъпки, а не да се ръководи единствено от инстинкти.
5:3
Най-важното и коренно отличие на човека от животното се заключава в отношението към природата
Животното се приспособява към природата. За сметка на естествения подбор (слабите загиват), оцеляват силните и по-добрите екземпляри, даващи най-доброто потомство.
За разлика от животните, човекът приспособява природата към себе си. При това човекът е способен целенасочено да се труди в изготвянето на оръдия на труда.
Макар някои животни също да умеят да използват и дори да приготвят оръдия на труда, само човек се е развил до степен да изготвя оръдия на труда колективно, което го няма при нито едно животно.