В безразсъдните години на младостта любовта ми се струваше най-голямата ценност в света. Нямаше и ден без разпаленият ми ум да не мислеше за човека, когото ще срещна и повече няма да пусна.
Струваше ми се, че ще го позная сред хиляди – ще имаме еднакви мечти, ще слушаме сходна музика, ще усещаме наравно околния свят като две половинки от цялото.
Мина време, влюбвах се и се разочаровах, защото никой от кандидатите не съответстваше на високите ми идеали. Хормоните изискваха да обичам и да се разтопя в другия човек, и аз послушно им се подчинявах, без да се тревожа над това кой всъщност е пред мен.
Нито веднъж не се опитах да погледна в дълбочина, не се опитах да видя като цяло реалния партньор – и това беше голямата ми грешка.
Когато прекрачих прага на зрелостта и се научих да разбирам себе си, изведнъж усетих колко съм бъркала. Любовта далеч не се оказа онова чувство на всеобща еуфория, за което мечтаех, а нещо напълно различно, близко по смисъл до християнските канони – умението да прощаваш, да търпиш, да приемаш, да бъдеш опора, да искаш да споделяш отговорността.
Любовта вмести в себе си много думи, значещи обединението на две – съ-преживяване, съ-страдание, съ-чувствие, съ-радост. И това стана истинско открити.
Двама души или едно цяло?
Естествено, с възрастта започнах да разбирам, че хармоничните отношения не се изграждат от половинки, а от пълноценни и завършени личности, които има какво да си кажат. Макар и двамата да сме преживели много, повече не искахме да бягаме от себе си, не искахме да се крием в мъчителна самота. Свободата оставаше комфортна, но заедно ни беше по-добре.
Сега, вече един до друг, нямаше нужда да се сливаме в един голям облак от чувства, просто се движехме паралелно един до друг и с интерес наблюдавахме развитието на събитията, предлагайки ръка за помощ.
Всичко това се случи естествено и непринудено, без да нараняваме себе си, да слагаме защитни маски или да крием нещо. Видях човека без грим, наблюдавах вътрешната му борба, научавах целите и мотивите му, но не бягах, а разбирах.
Защото исках да бъда до него, да се гордея сс постиженията му, да споделям всеки миг от живота. И двамата се опитваме да изживеем простичко човешко щастие, радваме се на това, че в живота ни се появи другият, че можем да реализираме себе си на една и съща вълна, без да навлизаме в чуждото пространство.
За съвпадението на възгледи и ценности
Колко е важно за мен сега да гледаме еднакво на света, да имаме общи възгледи и мечти? Всичко стана относително. Хубаво е когато мирогледът на партньора по нещо съвпада с моя.
Чудесно е когато той мисли в дълбочина не се страхува открито да признава грешките си и великодушно да прощава моите слабости – това обединява.
Когато и двамата спорим страстно, без да се страхуваме да се нараним един друг и търпеливо изчакваме да преживеем момента на кризата, без да искаме компенсация от другата страна. В такива моменти усещам, че мога да се доверя, че принципите му са непоколебими, че най-малкото, което иска, е да ми причини болка. И това е наистина безценно.
Макар мислите ни да не съвпадат по много въпроси, това също е хубаво. Ние сме личности, които трябва да отстояват своето „аз“ и да се учат да преговарят, всеки конфликт на интереси само спомага за развитието ни като двойка.
Може и да не разбираме нещо, но ако позволим на себе си да видим и другата гледна точка, да допуснем възможността за съществуване на друг мироглед, това ще ни направи далеч по-възвишени от преди. Впрочем, сега съм на мнение, че да се учиш да преправяш енергията на разрушаване в енергия на създаване е една от най-важните задачи на партньорството.
Любовта трябва да променя мисленето, да калява духа, да го прави по-силен и издръжлив, като старо вино, което с възрастта само подобрява своите вкусови качества.
Тя не е някакво леко гъделичкане долу в корема, не е каприз на хормоните, а е чувство, което е способно да изпълни двама души със спокойствието, увереността, желанието да растат и да се развиват заедно.
Любовта ми помага да разбера себе си, да разкрия своите таланти, да ставам по-добра и по-търпелива. Също така тя изцелява рани и връща вътрешната красота. Тя прави света по-прекрасен!