В края на октомври 1945 година в Нюрнберг заседавал Международния военен трибунал, който съдел престъпленията на ръководителите на нацистка Германия. За изпълнението на смъртните присъди бил нает опитен палаче – Джон Уудс.
Джон Уудс бил добър палач. Когато жертвата му увисвала във въздуха, той я хващал за краката и се увисвал заедно с нея, съкращавайки страданията й. Научил се на това в родния си Тексас, където екзекутирал повече от триста души.
В нощта на 16 октомври 1946 година Уудс отстъпил от своите принципи. На американския професионалист му предстояло да обеси лидерите на Третия райх: Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Йодъл, Заукел, Щрайхер, Зайс-Инкварт, Фрик и Розенберг.
Нюрнбергският затвор, в който били нацистите, се намирал в американската зона, така че палачът бил предоставен от правителството на САЩ. В случая се оказал американският сержант Джон Уудс. На снимката той демонстрира своето „ноу-хау“ – легендарна примка с 13 възела.
Първи на ешафода трябвало да се качи Гьоринг, след него Рибентроп, но два часа преди екзекуцията райхмаршалът се самоубил, приемайки капсула цианкалий, която (според една от версиите) му била дадена от жена му при последната им среща в затвора във вид на прощална целувка.
Екзекуциите били след полунощ в спортната зала на Нюрнбергския затвор. Уудс построил бесилките само за ден: в навечерието войниците буквално още играели баскетбол в залата.
Идеите му не били лоши: три бесилки, въжета за сменяне, чували за труповете и най-важното – люкове в краката на осъдените, в които трябвало веднага да пропаднат след обесването.
Цялата екзекуция отнела не повече от три часа, включително последни думи и разговор със свещник. Самият Уудс с гордост си спомнял за този ден.
Не е ясно как Гьоринг е разбрал за предстоящото екзекутиране, датата се пазила в строга тайна от осъдените и от пресата. Преди смъртта осъдените дори били нахранени, като им предложили ястие по избор: наденица със салата или палачинки с плодове.
Гьоринг използвал ампулата по време на вечеря.
„Десет човека за 103 минути. Това е бърза работа“.
Но минус (или плюс) било, че в бързината Уудс разчертал лошо размера на люковете, правейки ги твърде малки. Падайки вътре в бесилката, осъденият задирал края на люка с глава и умирал, да кажем, не веднага… Рибентроп хриптял в примката 10 минути, Йодъл – 18, Кайтел – 24.
След изпълнението всички съюзни държави огледали труповете и подписали смъртните актове, а журналистите снимали телата в дрехи и без. След това екзекутираните били положени в ковчези от смърч, запечатани и под засилен конвой откарани в крематориума на Източното гробище в Мюнхен.
Вечерта на 18 октомври смесената пепел на престъпниците била изсипана в Изарския канал от моста Мариенклаузен.
Нюрнбергският палач Джон Уудс (John C. Woods) починал на 21 юли 1951 година. Според легендата, от токов удар при тестването на електрически стол собствена конструкция. В живота всичко е прозаично: той наистина загинал от токов удар, но при ремонт на ел инсталация в собствения си дом.
Още по темата: 13 стъпки към ада. Как екзекутирали лидерите на Третия райх.