Имам един страхотен приятел Ванката, който обича да яде, да играе на тетрис в тоалетната и да се гъбарка с всичко, което го заобикаля.
Помня, че имаше и приятелка Валя – не зная защо тя обичаше Ванката, но той я обичаше безумно. Както макак обича котенца.
Валя бе с две глави по-ниска от него. И за да се целунат, й се налагаше да се качи на пейка или на стълба. Веднъж отишли да се разхождат.
На входа Ванката в прилив на нежност решил да изведе момичето си на ръце. Но вратата на входа не позволявала с размерите си да се носят момичета и запротестирала.
В общи линии Ванката ударил главата на Валя в желязната каса на вратата. Без да мисли много, Ванката сложил девойката на пода, казал й да го чака там и хукнал за сняг, за да го положи на главата й. И загрижено викайки, че „сега ще го сложим и няма да има цицина, само синка“, затворил вратата.
Ванката не беше никак слаб младеж и в захлопването вложил немалко сила. Още недошла на себе си, държейки се за рамката на вратата, потъркала ударената си глава. Втората среща с вратата се оказала за Валя напълно неочаквана.
По-точно за нейните ръце, които се държели за рамката на вратата. Със сила на удара като на войн от клана Шин Тиен вратата тряснала Валя по ръката.
Ошашавената Валя, с викове на Тарзан по време на брачния си период, избягала от входа и пъхнала ръката си в преспите сняг. След дълги молби за прошка и разтриване със сняг на челото и ръцете, Валя се успокоила, стъпила на пейката и нежно, любящо целунала Ванката.
В нов нахлул порив на нежност, Ванката отново хванал момичето за ръцете и я целунал. Не ходете зимата с маратонки, студено е и хлъзга. Целувката продължила 3 секунди. В пристъп на чувства Ванката случайно стъпил върху лед…
След 5 секунди балансиране върху леда, чувствайки се като Плющенко, Ванката разбрал – ще се пада задължително. Но като благоразумен джентълмен решил да пада по гръб, за да не нарани момичето.
Но законите на физиката решили друго… И строполили Ванката болезнено върху леда. Но още по-болезнено паднала Валя, която омекотила Ванковото строполяване. Нищо не се случило, с изключение на счупена ръка на Валя и сътресение на мозъка.
Прекарвайки 3 месеца с гипс, Валя най-накрая дочакала рождения си. Чакала дълго, представяйки си с трепет какво ще измисли Ванката.
В празничния ден Валя се прибрала от работа, масата била сложена за двама, върху нея имало торта, всичко светело романтично.
Тогава в стаята влязъл Ванката с огромен букет орхидеи. Валя била във възторг. Ванката отворил шампанско, запалил бенгалски огън, изгасил светлината и започнал да говори заучен от интернет тост.
Валя гледала с влюбен поглед своя млад човек и се надявала, че днес всичко ще бъде наред. Наивницата. Ванката довършил тоста си и се навел да целуне Валя.
Целувайки я, той допрял ръката с бенгалския огън до главата й. Стаята се осветила от ярка светлина. Станало уютно като в гората около лагерен огън. Замирисало на опърлени косми. След секунди огънят върху главата на Валя бил потушен, с грижливо излятото шампанско.
Обезумялата от ярост, пораснала с една година Валя, в пълен мрак, с очи залети от шампанско, напипала тортата и хващайки от там парчета ги размазала по лицето на удивения Ванка.
Срещата в тъмното с тортата, както се оказало, била напълно неочаквана за Ванката, и нервничейки и опитвайки се да се добере до лампата, с целия си богатирски размах случайно ударил Валя с лакът в носа.
Дошлата след 15 минути линейка взела и двамата. Полуоплешивялата Валя, с повреден нос, и кихащия, с насълзени очи Ванка, който се оказало, че има алергия към орхидеи…
P.S. От този момент мина почти година, носът се оправи, косата порасна, орхидеите бяха изхвърлени. Те и до днес са заедно. Обичат се много един друг и с нетърпение се готвят за следващия рожден ден на Валя.
Дано всичко мине добре.