Силният стрес може да доведе до паник атаки. Наша читателка е успяла да пребори паническото разстройство със собствени усилия и работа над себе си. Ще ви споделим нейната история:
Преди три години, когато бях на 30 години, изпаднах в хипертонична криза. Директно от работа попаднах в болница. Изследваха ме, но така не откриха причините за високото кръвно. След този случай се изплаших много, започнах да си измислям всякакви болести, за които лекарите не се досещаха.
Като в роман на Джеръм К. Джеръм имах (по мое собствено мнение) всичко, освен родилна треска.
По десет пъти посещавах болниците, тероризирах всички възможни лекари. По съвет на приятели отидох на врачка. Тя ми каза, че не ми остава да живея много. Върху мен, каза тя, има много силно лошо око и само голяма сума пари, дадена й на нея, ще ме спаси. Тогава мъжът ми почти не я уби.
У мен се появиха паник атаки и започнах да се задъхвам. Можех да преминавам през подлези, само ако говорех по телефона с мъжа ми – така ми беше по-лесно.
А после спрях да спя. Спах по 30 минути сутрин. Така продължи почти половин година. Ходех като зомби, със синини под очите.
Класическа тревожна невроза. Не смъртоносна, но много неприятна. Но още по-лошо му беше на моя мъж. Ако към мен изискванията на работа малко намаляха, то на него, който ми помагаше нощем, му се налагаше и през деня да минава на пълни обороти.
В същото време, аз продължих да работя. Работех като началник отдел за логистика, контролирайки цял поток от стоки за голяма фирма-вносител. И макар коренът на моите проблеми да беше очевиден – моята нервна и доста напрегната работа, аз никак не можех да се откажа от финансовите компоненти.
Постоянно търсех причините за своето състояние. Прочетох, всичко, което можех: Луизу Хей, Ошо, „Транссърфинг на реалността“, книги за психология.
Ходих на психолог почти година, пиех антидепресанти, научих всичко за начините за релаксиране (като започнем от релаксацията по Джеркъбсън и завършим с холотропното дишане), четох позитивни афирмации (формули на самовнушение, които помагат на човек да настрои съзнанието си на позитивна вълна).
Записах се на йога и се влюбих в нея, започнах да медитирам по два пъти на ден, занимавах се с дишане, рисувах.
И постепенно (не за един месец) страховете ми взеха да ме напускат. Започнах с това, че напълно спрях да нося дрехи в черно. И ако до този момент гардеробът ми беше целият в сиво-черната гама, то сега моят фаворит е кораловият!
Имам очила, чанта, шалове, обувки и лак в този оттенък. Имам много рокли в пастелни цветове: модния оттенък nude, синьо, шам фъстък. Вече физически усещам как ме мачкат тъмните тонове.
Всяка моя сутрин започваше със загрявката „Поздрав към слънцето“ (цикъл упражнения в йогата) и дихателна гимнастика.
И аз като героинята на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“ ходех само по слънчевата страна на улиците.
С времето се научих да спя без таблетки и бързо да се отпускам.
Сега получавам удоволствие от всеки изживян ден (колкото и банално да звучи).
Закусвам на красив поднос, от красива чаша пия най-скъпото кафе със сметана.
Усмихвам се често и обръщам повече внимание на другите хора.
Отново общувам с приятели. А в дните, когато ми беше зле, се затварях в себе си и не ми беше до нищо.
С широко отворени очи гледам на света, разширявайки своя кръгозор.
Казвам „Да!“ на всичко ново и интересно.
Знам, че всички трудности са временно явление.
И голяма част от тях са в главата ни.
Вече не гледам медицински предавания и не чета съответните сайтове в интернет. Повече не нося един тон лекарства, от валидол и каптоприл до стимулатон (антидепресант).
Вярвам в себе си, в съдбата, в доброто.
А работата? От Нова година я напуснах. Разбрах, че се сблъсквах с предела на своите възможности. Сега за мен на първо място са семейството, доброто здраве и доброто настроение? А парите? Парите ще дойдат. Но за щастието това има малко отношение. Защото важното сте вие самите и вашите любими близки.
Махнах се от предишната работа. Сега съм фрилансер и преводач. Пиша статии и дори книга. Регистрирах се като индивидуален предприемач.
Възприемам всеки ден като чудесен подарък на съдбата, в който има много скъпоценни и трогателни моменти.
Старая се да прекарвам повече на свеж въздух. Сега моят любим мъж, прибирайки се вкъщи, вечеря деликатеси, приготвени от неговата жена, а не продукти от близкия магазин.
Отношенията ни се промениха към по-добро. Ако по-рано се прибирах вкъщи късно и после още час-два идвах на себе си, разказвайки за ссъбитията този ден на работа, сега, подпряла брадичка, внимателно слушам мъжа си.
Преди неговото пристигане правя медитация. И вечер го чака удовлетворена, спокойна съпруга. Секс? Далеч по-често и с удоволствие, а не усукана с мисли някъде там по митниците…
А да намеря и разбера себе си, да живея по-добре и да дишам с пълна гръд ми помогнаха прекрасният ми мъж, любовта към живота и йогата.
Благодаря!