Първите масови безредици в САЩ се случили само пет години след края на Войната за независимост. На 13 април 1788 година в Ню Йорк избухнал „Антилекарският бунт“.
Първо да направим малко отклонение. В края на 18-ти век работниците в медицинските учреждения в САЩ не са имали възможност легално да получават тела за изучаването и обучаването на младите лекари-студенти.
Това довело до факта, че тези учреждения плащали доста прилични суми на хор, които се наричали „похитители на трупове“. Те, предимно през нощта, разкопавали пресните гробове, изкарвали телата и ги доставяли на медиците.
Имало е случаи, когато самите медицински служители извършвали нощни рейдове за материали за изследвания. Жителите на града предприемали различни опити да спасят покойниците. Тези, които били по-богати, поръчвали специални защитени срещу отваряне ковчези или наемали въоръжена охрана, която денем и нощем дежуряла на гробището в продължение на две седмици, докато охраняемият представлявал интерес за лекарите.
Така продължило, докато на 13 април 1788 година не се случила непредсказуема върволица от събития.
Една сутрин край нюйоркската болница играели хлапета. Едно от тях, прекалено любопитно, се изкачило до един от прозорците и вудял студента Джон Хикс, който правел дисекция на тяло.
Джон забелязал момчето и явно решил да се пошегува, като хванал ръката, която току що бил отделил от трупа, започнал да маха с нея и извикал на момчето, че това е ръката на неговата майка. Това би си останало просто цинична шега, ако майката на момчето наистина не била умряла преди няколко дена.
Уплашено, момчето изтичало до баща си и му разказало всичко. Разгневеният баща директно отишъл на гробището. И какво да види – гробът на жена му наистина бил празен! Нещо повече – бил разграбен набързо и дори не бил засипан.
Разяреният мъж събрал приятели и познати и недоволната тълпа отишла към болницата.
Нахлувайки в сградата, хората открили още няколко трупа, което допълнително ги разгневило. Един лекар и няколко студента, които не успели да избягат, били хванати от тълпата и изкарани на улицата с намерението да бъдат линчувани.
Но кметът на града ги спасил: той публично ги арестувал и пратил зад решетките.
Всичко новодошли, които получавали потвърждение за слуховете за лекарите-похитители, заставали на страната на протестиращите.
На третия ден от размириците няколко хиляди души се движели по Бродуей в търсене на Джон Хикс. Когато дошли до сградата на съда и се готвели да го замерят с камъни, органите на реда получили нареждани да стрелят. Загинали десетки преди бунтът да бъде потушен.
Правителството реагирало мигновено на възникналото недоволство. Бил приет закон за предоставяне на телата на осъдените престъпници за медицински изследвания. Но въпреки това, телата все още не достигали и нелегалният лов на трупове продължил до средата на 19-ти век.