Преди близо 100 години Франк Хейз завинаги записал името си в историята на спорта. Той удържал блестяща, сензационна победа като… мъртвец.
Многовековната история на надбягванията знае много удивителни победи, за които се пишели книги и разгласяли легенди. Но само веднъж за 100 години в състезанията побеждава мъртвец. При това победил в съответствие с всички правила на състезанието, финиширайки най-бързо от всички.
Победа и смърт
Жокеят Франк Хейз и конят на име Суит Кис („Сладка целувка“) на 4 юни 1923 година се втурнали като луди по дистанцията на трасето в Белмонт-Парк. Преди старта тази състезателна двойка била считана за аутсайдери: залозите за нея били 20 към 1.
Но смелчаците, които рискували да направят подобен залог, се хванали за главата от щастие: на финалната права Суит Кис излязъл напред и изпреварил с цяла глава най-близкия си конкурент.
Стопанката на коня била някоя си Мис Фрайлинг, която в компанията на приятелите си и на съдиите се втурнала към победителите, за да ги поздрави лично за този значим резултат. Но, приближавайки към коня, всички усетили, че нещо не е наред: Хейз не се движел в седлото си и не давал никакви признаци за живот.
Пред присъстващите се открила жестока картина: вратата на жокея била отворена, сякаш не му бил достигнал въздух, а лицето било изкривено от болка. Но най-важното – Хейз нямал пулс, Той бил мъртъв.
Може ли мъртвец да победи?
На лекаря не му било трудно да постави диагноза: Хейз бил поразен от инфаркт. Главният въпрос бил в следното: това още в началото на трасето ли се случило, или жокеят толкова бил впечатлен от неочакваната победа, че получил удар.
По косвени признаци лекарите установили, че човекът починал още в началото, а Сладка Целувка, смятан за един умен и добре дресиран кон, завършил гонката на най-висока скорост дори без пришпорването на своя ездач.
След становището на лекарите своята присъда трябвало да произнесат оргнизаторите на състезанието. Може ли мъртвец да бъде победител? Съдиите взели решение, че може.
Все пак Хейз не нарушил правилата и колкото и цинично да звучало, финишира в седлото си на първо място. Присъдили победата на покойника и Сладка целувка, връчили приза на мис Фрайлин, а на щастливците изплатили печалбите от залозите.
Всичко било както обикновени, само дето организаторите решили по разбираеми причини да се откажат от претеглянето на жокеите след гонката.
Първата и последната
А именно теглото, най-вероятно, станало причината за тази трагикомична история. Защото Франк Хейз, който вв общи линии, не бил професионален жокей, а основно работел като треньор на коне и обикновен коняр, така искал да победи, че за ден преди състезанието свалил теглото си от 65 на 59 кг и излязъл практически изтощен на старта.
Физическото натоварване по време на гонката се оказала смъртоносна за жокея, който бил на предела на силите си.
И за Франк, и за Сладка целувка тази победа се оказала първа и последна. Погребали жокея три дена по-късно в същия ярък костюм, в който той постигнал най-големия успех в живота си.
Конят станал известен като „Сладката целувка на смъртта“, а нейната стопанка повече не я пуснала по състезания. Но тази едничка победа била достатъчна, за да не я забравят след дори почти цял век.