През пролетта на 1968 година в един от районите на град Нюкасъл започнали да се случват сериозни нещастни случаи. На 11 май 3-годишно момче паднало от покрива, където той си играел с момиче на име Мери Бел. Момчето останало живо, но получило сериозни наранявания.
Скоро в полицията се обърнали майките на три шестгодишни деца с жалбата, че по време на детски игри Мери Бел души децата им. Полицай посетил въпросната Мери Бел и й прочел лекция за отношенията с другите деца.
На 25 май 1968 година момчета, играещи си в изоставена къща, намерили тялото на 4-годишния Мартин Браун. След няколко дни Мери Бел отишла в дома на семейство Браун и попитала може ли да види Мартин.
Майката се разплакала и казала: „Не, мила, Мартин е мъртъв“. „Знам. Исках да го видя в гроба“.
На 31 юли 1968 година изчезнал 3-годишният Брайън Хоу. Скоро открили. Хлапето било удушено, стомахът му бил разкъсан, в краката имал многобройни прорези.
Изхождайки от характера на травмите, експертите установили, че убиецът е физически слаб човек, възможно и дете.
Скоро Мери Бел била призната за виновна в убийствата на децата и изпратена в затвора „Мур Корт“, за да изкара доживотната си присъда. В съда тя заявила, че е убивала „само заради удоволствието, получено от убийствата“.
Ключова роля във формирането на жестокост и садизъм у мери Бел изиграло, безспорно, нейното възпитание. Майка й я родила на 17 години неизвестно от кого. Майката често изчезвала за няколко дни, оставяйки Мери сама.
Мери Бел излязла на свобода заради амнистия през 1980 година и получила възможност да смени името си, за да започне нов живот.
На нея са посветени две книги, написани от Гита Серени -„Случаят на Мери Бел: Портрет на детето, което беше убито”. (1972 година) и „Нечутите викове: Историята на Мери Бел“ (1998 година).
Първата книга описва само жестоките престъпления, извършени от Мери, а втората съдържа нейна подробна биография, включва и разговори на авторката с героинята, разкази на нейни роднини и хора, познаващи я от затвора.
Във втората книга авторката се опитала да анализира влиянието върху формирането на характера на Мери от онзи начин на живот, който водел нейната майка – проститутка, специализирана в доминирането.
Правителството на Блеър се опитало да спре излизането на втората книга. Основание за забраната се явявало разпоредбата на закона, съгласно който престъпниците не трябва да получават доходи от своите престъпления, а според сведенията на булевардната преса Мери Бел получила немалък хонорар за участието си в написването на книгите. Според някои – 50 000 лири. Но все пак книгата видяла бял свят.
Джуна Ричардсън, майка на Мартин Браун, заявила, че законът трябва да бъде променен, за да не се допусне печеленето на пари от престъпления. „Аз съм напълно опустошена. Умът ми не побира защо на това същество е разрешено да получава пари за кръвта на моето нещастно дете и Брайън Хоу…“