Случва се така, че понякога нещо не се случва в живота ви много дълго, въпреки всички старания.
Мисля си, че ако нещо не се случва дълго в живота ви, въпреки всички ваши старания и многократни опити, значи то и не бива да се случва. Поне не и сега. Или не с този човек. Или не на тази работа. Не при тези обстоятелства.
Така за вас ще бъде по-добре. Дори ако в този момент ви е болно и случващото ви се струва несправедливо, после, след много години, ще благодарите на живота за това, че ви е спасила от още по-големи страдания.
Когато не печелех интервюта за работа, се огорчавах. По-късно чух например, че шефът по персонала се сменя в тази компания всяка половин година. Когато мъжът проявяваше интерес, звънеше, пишеше, но не искаше среща, аз недоумявах. После разбрах, че живее с момиче в непонятен статус и с мъгливи отношения.
Когато не можах да разреша проблема с жилището, се ядосах. Няколко години по-късно си купих двустаен апартамент вместо едностаен.
И аз съм убедена, че ако мъжът дълго не ви предлага брак, а след няколко години все пак го принудите, в дългосрочна перспектива щастието ще изчезне.
Може би това е известна истина – не разбивайте затворена врата. Но всеки трябва да го усети сам. Ако сте направили няколко крачки към целта и не се получи, трябва да отстъпите. Да пуснете ситуацията. Да обърнете внимание на нещо друго.
Може би после ще измените алгоритъма на действия, ще промените подхода или начинът за постигане на целите ще загуби актуалност.
Ще дойде време и всички врати ще се отворят, ако знаете какво искате. Или ако не се отворят, за вас е по-здравословно и щастливо да не бъдете там.