Винаги ми се е струвало, че позицията „гледането на детето е женска работа“ се разпространява предимно в източноевропейските страни, но тези дни се натъкнах на текст на Клинт Едуардс, баща на три деца, който пише за това, че не трябва да се вдигат паметници на бащите, които участват активно в отглеждането на децата.
Едуардс разказва, че една сутрин, приготвяйки се за работа, казал на жена си нещо от сорта на: „Трябва да си ми благодарна за това, че ставам заради бебето нощем, повечето бащи не го правят“. На което съпругата му го посъветвала повече да не говори така. „Защото от думите ти излиза, че ти си над това. Че трябва да ти целувам задника всеки път, когато станеш нощем. Но все пак това е и твое дете също“ — казала му тя.
Той се изнервил и мълчаливо тръгнал за работа — според признанието на многодетния баща, той не искал да отговаря на съпргата си, за да не каже нещо излишно. По пътя към офиса го осенило прозрение и решил да преразгледа своето отношение относно помощта към жена си.
И постепенно спрял да гледа опита на приятелите си, мнозина от които не участват в грижите за децата и окончателно приел позицията: „Аз не съм помощник, аз съм родител“. Щастлив край.
Но в повечето семейства — дори съвременните, дори прогресивните и младите, бащите често се смятат за супер герои след като веднъж седмично сменят мръсния памперс. А така смятат и жените, и приятелите, и роднините. „Какъв хубавец, помага!“ — хвалят го те, сякаш е тригодишно дете, което е напълно с храна купата на котката.
„Нашият татко се уморява много на работа, затова не му пречим“ е най-разпространеният семеен девиз сред младите родители. Тази оправдателна фраза звучи така, сякаш става дума за нещастно момченце, а не за възрастен човек, за когото умората е нормално нещо от живота.
„За да не пречим на таткото, с бебето спим отделно, в друга стая“ — казват жените, които по някаква причина не смятат мъжете си за пълноправни (и отговорни) родители на своите деца.
„Затова пък той ни помага през уикенда“ — отговарят младите майки, живеещи заедно с мъжете си седем дни в седмицата. Затова пък? За какво? За това, че през цялата седмица той е спал спокойно, почивал си е след работа и е вечерял вкусна храна? За това може би, че няколко пъти дори е измил съдовете?
Мисля, че на мъжете, които са такива, дори им е неловко да четат. Във всеки случай се надявам да е така.
Защото мъжът става баща не тогава, когато има време или желание да се разходи с детето, не тогава, когато става заради бебето през нощта (за да го извади от леглото, да го предаде на майката и тогава вече да заспи мъртвешки сън) и не тогава, когато му е удобно. Бащинството, както и майчинството, е денонощна работа.
Така че хайде да спрем да хвалим бащите, които стават по нощите, разхождат, къпят, хранят, играят и правят всичко това, което и мама. Особено в най-ранните етапи на родителството, когато моделът на взаимодействие с детето у двамата родилите тепърва се формира. Няма никаква специална женска работа, освен кърменето, и всичко, което касае грижите за детето, е работа за двамата.
Знаете ли, има тениски за бащи, на които пише: «I Don’t babysit, I parent!», именно тази мантра трябва да стане международен девиз на бащинството. Защото „Какъв хубавец, помага!“ е просто срамно.
Автор: Лена Аверянова