Бащата и майката обичали своя син, но не знаели какво да правят с него. Той бил умен, талантлив и красив. Но бил и много егоистичен и характерът му бил труден, затова никой не искал да дружи с него. Често се сърдел и говорел лоши думи на другите.
Когато момчето пораснало, той по някакъв начин успял да се ожени за прекрасна девойка в съседство. Но от първия ден всичко тръгнало на зле и двамата често се карали. Родителите на младия човек били много притеснени заради лошия му характер. Те мислели какво да направят и един ден на бащата му хрумнала една идея.
Той повикал сина и му дал чук и чанта с пирони. Бащата казал: „Всеки път, когато се разсърдиш, вземи пирон и го забий в тази ограда толкова силно, колкото можеш“.
Оградата била много твърда, чукът тежък, но синът бил толкова бесен, че в първия ден той забил 37 пирона.
Ден след ден, седмица след седмица броят пирони постепенно намалявал. След известно време младежът започнал да разбира, че да контролира своя нрав е далеч по-лесно, отколкото да забива пирони в оградата.
В един прекрасен ден младежът вече нямал нужда да забива пирони в оградата, тъй като се научил да контролира себе си по отличен начин. След това той отишъл при баща си и му разказал за своето постижение. Бащата казал: „Сега всеки път, когато изкараш цял ден без гняв, изваждай по един пирон“.
Минало много време. Накрая младият човек можел да се гордее със себе си, защото всички пирони били ликвидирани. Когато отишъл при баща си и му разказал за това, таткото му предложил да отидат и внимателно да огледат оградата.
„Ти свърши чудесна работа, сине, но обърни вниманите на дупките, останали от пироните. Оградата никога няма да бъде както преди. Същото се случва, когато твоите думи нагрубяват хората, тъй като думите оставят белези в сърцата им както дупките в оградата. Запомни, че трябва да се отнасяме към всеки с любов и уважение, защото няма никакво значение дали ще съжаляваш за това, което си казал, белезите вече няма да изчезнат!“