На 16 декември 1773 година се състоял протест на американските колонисти, останал в историята като „Бостънското чаено парти“.
„Бостънското чаено парти“ (англ. Boston Tea Party) е протестна акция, случила се на пристанището на Бостън на 16 декември 1773 година, когато американските колонисти изхвърлили във водата кутии с чай, принадлежащ на Британската източноиндийска компания, в знак на протест срещу въведения от Великобритания данък върху чая.
През 1698 година английският парламент дал на Британската източна компания монопол върху доставката на чай за Великобритания. За да потисне конкуренцията в северноамериканските колонии, през 1721 година парламентът издал закон, който предписвал да се купува чай само от Великобритания.
Но заради високите данъци и мита, на населението му станало по-изгодно да купува контрабанден чай, който не се облагал с налози.
През 1773 година британското правителство издало „Чаеният закон“, позволяващ на Източноиндийската компания да продава чай директно в северноамериканските колони на двойно по-ниски цени.
Но новият закон възмутил много колонисти. В Бостън оценили селективната отмяна на данъка върху чая като пореден опит на Великобритания да спре движението за независимост в колониите.
Тогава на преден план излязъл Самюъл Адамс – лидер на американската революционна групировка „Синовете на свободата“. Той и неговите сподвижници призовали получателите на стоката и посредниците на чая от Източноиндийската компания да прекратят своята дейност. Складовете, магазините и дори домовете на тези, които не подкрепяли метежа, били подложени на погром.
В края на 1773 година на Бостънското пристанище пристигнал първият кораб с чай от Източноиндийската компания – „Дартмаут“. Последвал конфликт между пристанищната администрация и „Синовете на свободата“. Революционерите бързо организирали няколко митинга, на които хората настояли чаят да бъде унищожен.
Собственикът и капитанът на „Дартмаут“ обещали да върнат чая във Великобритания. Но губернаторът на Бостън отказал да блокира пристанището и не допуснал отплаването на неразтоварените кораби.
На 16 декември 1773 година капитан Родж поискал от губернатора Хъджисън да позволи на кораба да отплава без разтоварване, но получил отказ.
Скоро групата на „Синовете на свободата“, облечени в националните костюми на индианците и въоръжени с брадви и копиета, проникнала на борда на „Дартмаут“ и останалите кораби „Елеонора“ и „Бийвър“. Революционерите бързо изпразнили трюмовете и изхвърлили зад борда около 45 тона чай.
Това събитие останало в историята като „Бостънското чаено парти“, което се превърналов един от катализаторите на Войната за независимост на САЩ, показвайки стремежа на народа от тринадесетте колонии да станат независими.