Всеки ден отиваме на работа, връщаме се вкъщи и вършим едни и същи действия, превръщайки живота си в калейдоскоп от еднакви картинки.
Имам един навик: когато отида някъде задължително поглеждам през прозореца. Не, не спирам и не започвам да се вторачвам, просто хвърлям един поглед, забелязвайки нещо интересно.
И знаете ли какво забелязах? Всички хора, които видях в тези прозорци са едни такива… Живи ли, какви са? Веднъж виждам в прозореца семейство, което вечеря, всички се смеят и щастливо се усмихват.
В друг прозорец – красива млада майка играе със своите очарователни деца. В третия – влюбена двойка седи на дивана и прегърнати гледат филм. Един път видях две момчета, които се биеха един друг с възглавници, заливайки се със силен смях.
Толкова ми е интересно да ги наблюдавам! Но веднъж се замислих и ми стана тъжно. А какво ще видят хората в моя прозорец, ако се загледат в него?
Купчина разхвърляни вещи, неоправяна с месеци постеля и мършаво момче, седящо пред екрана на компютъра… И без значение дали ще погледнат през прозореца във вторник или събота – картината е винаги една и съща.
Тази мисъл се превърна в най-добрия мотив, за да променя себе си и своя живот. И се надявам, че когато оставя щорите пуснати, някой ще погледне в моя прозорец и ще си помисли: „Само го вижте какъв е… Един такъв жив…“