Никога не съм мислил, че възрастен, здрав мъж може да се страхува от толкова малък и на вид безобиден звяр като котката. И изобщо не съм предполагал какво ще се случи с мен.
Всичко започна с това, че сестра ми, с цялото си семейство, отидоха на почивка на море и единственият в този момент достъпен роднина, на когото можеше да остави Барсик, се оказах аз (по-късно разбрах, че просто съм бил единственият, който не си е имал работа с нейната котка). Е какво лошо има в такова мило, домашно зверче мислех си аз – нека остане за седмица.
Свети Йода, как съм грешал.
Проблемите в общуването с това животно започнаха още от първата секунда на нашето запознанство. Знаейки, че сестра ми ще го доведе при мен вкъщи, се върнах от работа, очаквайки да видя мило мяукащо котенце, а заварих здраво, космато котище, лежащо с вид на римски патриций върху възглавницата ми и активно миещо се върху нея.
Успях само да отида и да изсъскам: „Барсик, бъди добър, не бива да лежиш тук“, протягайки ръка към него, когато това копеле от котка моментално се превърна в някаква кръвожадна месомелачка, която за секунда превърна ръцете ми в кръвотечащи фаланги.
Без да очаквам такъв обрат, леко изпсувах и предприех стратегически отсъпление към кухнята, където промих раните и намазвайки се с разтвор, позвъних на сестра ми.
На въпроса ми „Какво по дяволите е това нещо!!??“, чух „Оле, забравих да ти кажа да си по-внимателен с него, той малко драска ))“. Малко – помислих си аз – разглеждайки повредените си крайници – трябва спешно да разреша този въпрос, сега ще му покажа кой е шефът.
Въоръжавайки се с тази мисъл, отидох на борба със звяра.
За времето на моето отсъствие дислокацията не се промени, гаднярчето както преди се въргаляше въррху възглавницата ми, сякаш космите върху нея бяха станали още повече. Като ме забеляза, котаракът се обърна и се взряхме един друг в очите, като и неговият, и моят поглед не предвещаха нищо добро и за двамата.
Аз започнах пръв. Грабнах кърпата от стола, плеснах по котката или по-точно по мястото където се намираше дотогава. Телепортиралият се на половин метър вдясно Барсик, бе заел бойна котешка стойка, увеличавайки се двойно и издавайки някакъв утробен рев.
Трябва да призная, че малко се спекох от подобна трансформация, но реших да не отстъпвам и продължих да удрям с кърпата, опитвайки се да достигна косматата гнида, която доста успешно избягваше и се опитваше да премине в контраатака, но дължината на ръката и кърпата не позволяваше да го направи.
В крайна сметка успях да фрасна няколко пъти чудовището по муцуната и да го накарам да отстъпи под дивана, там вече не можех да го достигна.
За съжаление, не се радвах дълго на победата. Седейки под дивана и размърдвайки своя котешки мозък, Барсик проумял, че в директно стълкновение няма да победи и стигнал до извода да предприеме партизанска тактика.
Няма да описвам цялата война, която без почивка продължи цяла седмица, през която той живя при мен.
Всичките му засади и неочаквани нападения из разни укрития, безсънните ми нощи при включени всички лампи, щателните проверки на местността, организирани от мен при изграждане на маршрута до тоалетната, смеха и шегите на колегите на работа и т.н.
Ще разкажа само един от най-страшните случаи, след който започнах да си затварям вратата на спалнята през нощта.
Събудих се от това, че върху гърдите ми скочи Барсик. Опитвайки се да отворя едното си око, моментално получих по не котешка лапа, при това след удара лапата не бе свалена, а продължи да държи с нокти моя клепач.
Реших да не рискувам с второто око и го оставих затворено, вместо това реших да го изплаша с вик (наивно). Устните ми моментално ги застигна участта на окото, но за разлика от клепача с устните този садист не се церемони много и пусна ноктите си.
Оказвайки се заложник на котката, се паникьосах и се отдръпнах, за да изхвърля чудовището от мен, но недвусмисления натиска на ноктите върху окото ми, ми дадоха да разбера, че е по-добре да не клатя лодката.
Прекарахме в това положение около час, който на мен ми се стори цяла вечност. За това време успях да преосмисля целия си живот, своето отношение към семейство котки, да си се представя с пиратска превръзка, дървен крак и папагал върху рамото. Тогава той скочи на пода и се отдалечи към коридора.
В края на седмицата и двамата бяхме много отслабнали, при мен се подобри слуха, реакцията и параноята. А Барсик до съсършенство овладя изкуството на нинджуцу и се превърна в съкрушителна невидимка.
Единствения извод, който направих от тази история е този, че следващия път, когато сестра му отиде на почивка, ще й се наложи да търси друга медицинска сестра за своя хищник.
Друг епичен сблъсък между котарака и човек може да видите в:
В името на покоя или как надвих котарака ми