Често говорим основно за екзотичните животни, но днес ще поговорим за една птица, която живее редом до човека от около 10 000 години и е с нас и зиме, и лете – врабчетата:
Врабчетата в България са 4 вида: домашно врабче (най-познатото ни), полско врабче, скално врабче и най-малочисленият вид – испанско врабче.
Може би не сте обръщали внимание, но жизнерадостното чуруликане около нас напоследък е намаляло. Това е така, защото броят на врабчетата у нас намалява. Негостоприемната градска среда, обезлюдените села, трудната за намиране храна и липсата на места за гнездене са все фактори, заради които популацията на птичките да намалява.
По цялото земно кълбо живеят около 1 милиард представители. Около едно врабче на всеки осем души.
Оказва се, че врабчетата изобщо не са работохолици. Например, докато са във въздуха, те не могат да летят повече от 15 минути. Задължително им е нужна почивка за възстановяване на силите.
Врабчето тежи едва от 20 до 35 грама.
За врабчетата е свойствена моногамията – тези птички често образуват постоянни двойки и живеят заедно цял живот.
Мъжкият се отличава от женската по голямото черно петно, което обхваща гушата, под брадичката и горната частна гърдите. Друго отличие е тъмносивият връх на главата.
Средната продължителност на живота на врабчетата е от 9 до 21 месеца. Срещат се и такива особи, които живеят и по 9-11 години.
Врабчетата отглеждат по 4-10 яйца, но най-често 5-7 яйца в бял цвят, леко кафеникави, с червени петна, чието люпене отнема 11-13 дни.
10 дни след появата си на бял свят птиченцата за пръв път излитат от гнездото…
Врабчетата се хранят основно със семена. Обожават слънчоглед, коноп, пшенични зърна. Своите птиченца врабците хранят с пеперуди, гъсеници и други около 1000 различни насекоми.
Съседството с човека позволило на врабчетата да придвижат далеч зад пределите на първичния ареал, разселвайки се по всички континенти и дори отвъд Полярния кръг.
Телесната температура на врабчето е 44 градуса.
Очите на врабчетата са така устроени, че те виждат света в розов цвят.
През 1958 година по инициатива на Мао Цзедун в Китай е обявена кампания за борба с врабчетата. Китайците били инструктирани да плашат птиците, тъй като те не можели да летят повече от 15 минути без почивка.
В резултат врабчетата падали мъртви на земята. За година били унищожени почти 2 милиарда врабчета. Реколтата била по-добра, но тя била нападната от скакалци и гъсеници, чиято численост се регулирала от врабчетата. Така възникнал период на глад, погубил около 20 милиона души. Затова трябвало да бъдат внесени пернати от СССР. Още за скандалния случай прочетете тук.
В чест на врабчетата дори се издигат паметници. През XIX век в Бостън бил издигнат паметник за на врабчетата заради борбата им с насекомите-вредители.
В състояние на покой сърцето на птицата ие 600-850 пъти в минута, а по време на полет достига 1000 пъти в минута. Затова силен страх може да причини смъртта на врабчето, защото му покачва кръвното налягане.
За да не замръзнат нощем през зимата, врабчетата се притискат едно в друго.
Заради късите си крака повечето пернати се придвижват по земята със скокове.
Врабчетата много обичат да се къпят, като не е важно във вода, пясък или сняг.
Възрастните птици приемат лишаването от свобода удивително тежко. Свикналите да се движат птици трудно се приспособяват към ограниченото пространство на клетката. Но пък изкуствено отгледаните птиченца привикват добре.
Врабчето не може да гладува повече от две денонощия, тъй като за ден губи много енергия.
Месото на врабчето е твърдо и безвкусно, затова рядко се употребява за храна.
В суровите климатични условия врабчетата могат да съществуват благодарение на наличието на мастна жлеза. Този орган отделя мазно вещество, което с помощта на човката се прехвърля към перата и защитава тялото от студа.