Именно за това, че нерваците са двигателят на прогреса е писал френският писател Марсел Пруст. Ето няколко пасажа, които доказват, че слабите нерви разкриват важни за човек неща:
„Примирете се, че ще ви наричат нервни. Вие принадлежите към блестящо и нещастно семейство, което съставлява солта на земята. Всичко велико е създадено от нас нервните. Именно те, а не някой друг, са положили основите на религията и са създали изумителни произведения на изкуството.
Светът така и никога няма да узнае всичко, за което им е длъжен, а най-важното, колко са страдали, за да ни дарят всичко това. Наслаждаваме се на чудесна музика, прекрасни картини, всичко, което има изящно на света, но не знаем, че творците са платили за това с безсъние, ридания, истеричен смях, нервна треска, астма, епилепсия, смъртна мъка…“
„Без нервната болест нямаше да има велики артисти, освен това, нямаше да има и велики учени. И още: ако нервите на лекаря винаги са били здрави, той няма да бъде добър лекар, това е изключено, в най-добрия случай от него ще излезе посредствен лекар по нервни болести. А невропатологът, който не говори много глупости, е наполовин излекуван болен, също както добрият критик е поет, спрял да пише стихове, добрият полицай е крадец, който е спрял да краде“.