В края на 19 век на канадския скулптор Луис Джобин му хрумва идеята, че от лед могат да се правят фигурки и статуи. Така се ражда ново направление в скулптурата.
И Микеланджело би им завидял
Луис Джобин поставя едно начало, но докато то се превърне в традиция, минава много време. Езерото Луиз в щата Албърта е едно от най-посещаваните от туристи места в Канада, но напоследък е повече известно с международното си състезание-изложба по скулптиране на лед – Ice Magic Festival. Всяка година между 23 и 25 януари в курорта се събират 60 скулптори и резбари, разделени в 20 отбора. Журито, което оценява творбите, е съставено от професионални скулптори.
Стара традиция за редовни демонстрации на умението да се вдъхне живот на леда и снега имат и японците. От 1950г. насам през февруари (от 5 до 11) град Сапоро се населва от необичайни жители – птици и животни, направени от сняг и лед. Но идеите на отборите, дошли от цял свят, не секват с този анимализъм.
Наред с животните и птиците изникват умалени копия на архитектурни шедьоври от цял свят – например комплекса Ангор-ват в Камбоджа или двореца на Дарий в град Персеполис. Популярни кино герои също изникват под талантливото длето на скулптурите.
През 1985г. в Китай решиха да отправят предизвикателство към японците, като организираха в северния град Харбин леден фестивал, който продължава цял месец (от 5 януари до 4 февруари).
На него могат да се видят направени от лед и сняг умалени копия на катедралата „Нотр Дам“, на руския съборен храм „Василий Блажени“, на двореца на китайските императори в Забранения град, на лондонската часовникова кула Биг Бен и дори сградата на Пентагона. А Джордж Буш, Йосиф Сталин или Владимир Путин, изрязани от лед, са още една атракция на харбинския фестивал.
Руснаците също организират в последните години подобни състезания, макар при тях от столетия да има обичай да се правят „городки“ (градчета) от сняг. На 11 януари 2007г. в Москва беше издялана от лед истинска шахматна дъска с еднометрови фигури, която послужи за олимпиада по шах срещу отбора на Великобритания. Участниците бяга добре облечени и доста запотени. Все пак ледените фигури не бяха лесни за местене.
Други места, където се провеждат подобни конкурси, са например град Брюге в Белгия и Любек в Германия. И там, както навсякъде, се изисква не само майсторство и сръчна ръка, а и длето, чук, бръснач, ножовка, резец, ъглошлайф. Някои скулптори не се стряскат да посегнат и към горелката. По-важни обаче са резултатите. А те са такива, че и Микеланджело може да завиди.
„Наздраве“, тракайки със зъби
Да пийнеш в някой бар не е голямо изпитание. Освен ако барът не е построен от лед. На такива места, а те все повече се множат по света, от лед е буквално всичко, с изключение на напитките. Но и те се наливат в чаши от лед.
Ако не броим Швеция, първи италианците се запалиха по екзотичното изживяване да си казват „наздраве“, тракайки със зъби. Преди няколко години Алесандро Росо, собственик на едноименен хотел в Милано, реши да вложи пари в толкова нетипична за южна страна като Италия атракция. Идеята му хрумнала, когато си спомнил четения на младини роман „Леден дом“ на руския писател Иван Лажечников. В неговия бар се поддържа постоянна температура от -5 градуса по Целзий.
Но дори и тя е сериозно изпитание за италианците. Затова на входа всеки посетител навлича специален термокостюм. Престоят е ограничен до половин час от здравословни съображения. Ледът от който са направени лампионите, стените, подът, таванът, колоните, чашите, се кара директно от река Торн в Швеция. Щом се запролети, Росо затваря бара „за профилактика“ до края на ноември, когато от Швеция пристигат нови 60 тона лед.
Година по-късно в Лондон откриха The Absolut Icebar. След 12 месеца ледени барове със същите имена се появиха в Шанхай и Токио. „Тайната“ на общото име е, че всеки от тези барове е построен от лед , донесен специално от Швеция от областта Юкасяври.
При откриването на токийския бар изпълнителният директор на компанията Icebar International Агнета Лунд отбелязва, че „нашият леден хотел в Швеция в Юкасьрви винаги прави много силно впечатление на японските гости. Сега сме им предложили подобно преживяване в самото сърце на Япония“.
Като интериор и трите бара са много сходни, чашите също са от лед, въпреки че в тях се наливат и горещи напитки. Подобно на миланския бар, и в тези стандартната температура е -5 градуса по Целзий.
За разлика от тези проекти изцяло улеснени от природата, арабите извършиха истински подвиг. Защото да построиш бар от лед насред дубайската пустиня не е лесна работа. Ледът в бара Chilout е специално полиран, без никакви примеси. Цялото обзавеждане, както може да се предположи, е също от лед. Алкохол не се предлага, затова пък салати, коктейли, месо и плодове има в изобилие.
280 евро за една зъзнеща нощ
Това е стандартната цена. За луксозните стаи цените достигат до 600 евро на нощ, като думата „луксозна“ в този хотел значи повече еленови кожи и завивки и по-голяма стая с повече прозорци. Иначе студът е същият като в статите за 280 евро. Защото става дума за прочутият в цял свят Леден хотел (The Icehotel) в Юкасяври в Швеция.
Местноста при река Торн може би щеше да е пустош, ако през пролетта на 1990г. френският архитект Жан Дерида не построява там голямо ескимоско иглу за изложба на ледени скулптури. При вида на насъбралите се гости и туристи, за които в близките хотели не стигнали стаите, се родила идеята за ледения хотел.
Днес The Icehotel има 85 помещения – стаи за нощувки, изложбени зали, кино, театър, ресторант, бар (The Absolut Icebar, прототипът на останалите по света ледени барове), магазин, сауна и дори църква, в която се извършват венчавки.
Естествено след това младоженците отиват в друг хотел с нормална стайна температура, защото от -5 до -8 градуса по Целзий не е най-романтичната среда за първата брачна нощ. Въпреки че на фона на примерно -30 и повече градуса навън, вътре в хотела е направо жега. Всеки април, когато слънцето започва да топли, The Icehotel затваря врати до есента. Тридесет хиляди кубически метра сняг и 3000 тона лед кротко се превръщат в първоизточника си – майката природа.