Първата история
Преди много години Чикаго всъщност принадлежал на Ал Капоне.
Капоне не бил известен с много почтени и благородни неща. Брутален гангстер с белег на лицето, който властно обвивал Ветровития град във воняща мрежа от контрабанда на алкохол, проституция и поръчкови убийства.
Той имал адвокат на име Славния Еди. Еди не бил адвокат на Ал Капоне просто така. Еди бил адски добър адвокат! Благодарение на неговия талант и ловкост Големият Ал избягвал затвора за дълго време. А Капоне се отплащал щедро. Не само с много пари, но и със специални дивиденти.
Еди и семейството му живеели в оградено имение със слуги и с всички удобства, възможни по това време. Имението било толкова голямо, че заемало цял градски блок. Еди живеел забавни живот на гангстер от Чикаго и не придавал значение на ужасите, които се случвали около него.
И все пак Еди имал своето слабо място – син, когото обожавал.
Синът на адвоката също имал всичко: дрехи, коли и отлично образование. Каквото поискал, го получавал. Цената нямала значение. Еди, въпреки връзките си с мафията, се опитвал да научи момчето да различава истината от злото.
Еди искал синът му да бъде по-добър от него. И все пак при цялото си богатство имало неща, които не можел да даде на сина си – например своето добро име и личния положителен пример.
В един момент Славния Еди решил да изкупи всички злини, които бил направил. Той реши да се предаде на властите и да каже на света истината за Ал Капоне, Човекът с белезите. Искаше да изчисти опетненото си име и да предаде на сина си някакво подобие на чест.
За да направи това, той трябвало да свидетелства срещу мафията в съда. Знаел добре, че ще плати скъпо. И все пак свидетелствал. Година по-късно животът на Славния Еди е прекъснат от картечен огън на уединена улица в Чикаго. Да, той дал на сина си най-големия подарък, но платил най-високата цена за него.
Втората история
втората световна война родила много герои.
Един от тях бил лейтенант-командир Бъч О’Хара. Той бил боен пилот, служещ на USS Lexington в южната част на Тихия океан. Един ден неговата ескадрила излетяла на мисия.
По време на полета Бъч установил от показанията на уредите, че един от служителите е забравил да напълни резервоара за горивото догоре. В резервоара нямало достатъчно гориво, за да завърши успешно мисията и да се върне на самолетоносача.
Лидерът на ескадрилата наредил на Бъч да се върне обратно към кораба. Неохотно той напусна самолетния строй и се отправил обратно към флота.
По време на полета той видял нещо, от което кръвта му замръзнала във вените. Ескадрила от бойни японски самолети се втурнала с пълна скорост към американския флот. Американските самолети вече били далеч, а корабите били напълно беззащитни.
Бъч нямал време да се върне в ескадрилата си и да върне самолетите назад във времето, за да спаси флота. Той също нямал време да предупреди корабите за приближаващата опасност. Имало само един изход: той трябвало да принуди японците да се отклонят от курса.
Забравяйки собствената си безопасност, пилотът се гмурнал в ескадрила японски самолети. За тях атаката на американеца била пълна изненада. Оръжията на крилете му произвели оръжеен залп.
Бъч се втурнал към японската ескадрила и бързо издигнал самолета, разбивайки подредената японска бойна формация. Той излял огън върху противника с всички оръдия, докато запасът от боеприпаси свършил. Но той неустрашимо продължил да атакува. Неуморно обикалял около японските самолети, опитвайки се да отиде до тарана от опашната част.
Слисаната вражеска въздушна ескадрила решила да се обърне и да се оттегли. Бъч О’Хара и неговият очукан самолет едва стигнали до палубата на самолетоносача.
При пристигането той направил пълен отчет за случилото се във въздуха. Филмът на видеокамерата, разположена на предното оръжие, илюстрирал доклада. Той записа цялата безумна смелост, с която Бъч защитил флота си. В биткате той унищожи 5 вражески машини.
Това се случило на 20 февруари 1942 г. Бъч става първият морски ас от Втората световна война и първият военноморски летец, получил най-високото отличие за военни заслуги.
Година по-късно Бъч О’Хара загива при въздушен бой. Едва на 29 години.
Родният му град не оставил спомена за героя от войната да избледнее във времето.
Ако сте пътешественик, някой ден може да посетите международното летище в Чикаго. О’Хара, кръстено на великия воин.
Ще попитате: какво свързва тези истории?
Много просто. Бъч О’Хара е син на Славния Еди!