Благодарение на режисьора Питър Джаксън за хобитите, елфите, орките и пътешествието в Мордор не знаят само мързеливите. Но пък за автора, сътворил света на Средната земя, феновете на трилогията „Властелинът на пръстена“ знаят само общи неща.
Като например, че Джон Роналд Руел Толкин е роден на 3 януари 1892 година, че до третата си година е живял в Южна Африка, а после заедно с майка си и брат си се мести в Англия. Че от ранна възраст писателят се увличал по изучаването на езици и това му увлечение го довело до Оксфордския университет. Че се оженил доста рано по днешните стандарти, че имал трима сина и една дъщеря, че Толкин дълги години преподавал английски език и литература в Мертън Колидж и умира през 1973 година…
Но това е малка част от сведенията за човека, който се счита за един от бащите-основатели на жанра фентъзи. Затова сега ще ви споделим още няколко удивителните и любопитни факти от биографията на Толкин:
Факт 1. В интернет отдавна се води дискусия: как е правилно – Толкин или пък Толкиен? Отговаряме: правилно е първият вариант – Толкин. Защо? Защото, първо, фамилията на автора на „Властелина“ произлиза от немското Toll-kühn, което значи „отчаяно храбър“.
И второ, самият писател произнасял фамилията си без излишно „е’. Впрочем, никой не наричал Толкин с първото му име, тоест Джон. Приятелите и роднините му го наричали Роналд, а съучениците – Джон Роналд.
Факт 2. Католик и точка. Когато бъдещият баща на фентъзито бил на 3 години, майка му Мейбъл Толкин взима него и по-малкия му брат със себе си в английския Бирмингам. Бащата на писателя останал в Блумфонтейн (Южна Африка), където работел като управник на отдел.
Той мислел да се премести при семейството си, но не успял – починал в началото на 1896 година от ревматична треска. Мейбъл, останала вдовица с две деца, се решила на неочакваното – обърнала се към католицизма.
И то в страна, където основата на основите е англиканството! От жената се отрекли много роднини, тя останала твърда във вярата си, като се постарала да предаде тази твърдост и на своите момчета. Джон Роналд Толкин до края на живота си останал католик.
В католицизма преминала и жена му Едит Мети, която по-рано била протестантка. И още един малък щрих. След смъртта на Мейбъл Толкин настойник на осиротелите момчета става католическият свещеник отец Франсис. Благодарение на неговото старание Толкин успява да постъпи в Оксфордския университет.
Факт 3. Създател на непознати езици. Толкин се увличал по езиците от дете. Той учел не само латински и гръцки, но древноанглийски, средновековен английски, англосаконски, френски, немски, испански, готски, фински, валийски и древноисландски.
Покрай изучаването на реалните и мъртви езици, Джон Роналд можел без усилия да измисли свой собствен език. Например, заедно с братовчедките си Марджъри и Мери Инкълдън той измислил животински език, където всяка дума съответствала на имената на зверовете и птиците в английския език. По-късно на основата на испанския език Толкин създал нафарския език.
Факт 4. Както споменахме, след смъртта на майка им Джон Роналд и по-малкия му брат се оказали под опеката на свещеника Франсис Морган. С негова помощ Толкин получил не само средно, но и висше образование. Но е факт, че способният откъм езици и доста добре развилият се за годините си Толкин успял да постъпи в Оксфорд едва… от втория път.
Просто Толкин бил най-добрият ученик в училище, занятията му се отдавали с лекота, а след това не си дал много зор при подготовката за изпитите, като предпочитал да създава нови езици, да общува с другарите от чаения клуб и да взима участие в битки по ръгби.
А и на 16 години неочаквано се влюбил в очарователната си съседка Идит Мери Брет, която живеела един етаж по-долу.
В своя първи встъпителен изпит Джон Роналд се провалил. Като видял това, отец Франсис настоятелно препоръчал на подопечения си повече никога да не пише, да не разговаря и дори да не разменя погледи с Идит до навършване на пълнолетие, тоесто до 21-вия рожден ден на Толкин. Бъдещият писател се подчинил и от втория път успял.
Факт 5. Среща с Гандалф. Да, няма грешка, точно с Гандалф. Така първоначално бил кръстен брадатия вълшебник. Неговото име Толкин заимствал от древнонорвежката поема «Dvergatal», а образът „изрисувал“ от швейцарски пощенски картички.
Преди началото на първия семестър в Оксфорд Толкин се отправил на почивка в Швейцария заедно с брат си и роднини. Британската компания се впуснала на голям пешеходен поход в планината. Високите върхове и алпийските морави толкова покорили Джон Роналд, че той се върнал от пътуването с купчина художествени картички.
На една от тях бил изобразен белобрад старец в широкопола крълга шапка и дълъг плащ, седящ на камък под бор. Старецът водел нетърпелива беседа с бели елени… Толкин дълго пазел тази картичка, явяваща се репродукция на картината на И. Мадленер „Горският дух“, в плик с надпис „Произходът на Гандалф“.
Факт 6. Единствената. Невероятно, но Толкин имал само една любов. Когато навършил 21 години, първото, което направил било да пише до възлюбената си Идит Мери. Срокът, даден му от неговия попечител, изтекъл и Джон Роналд получил пълна свобода на действие.
Трябва да кажем, че писмото, в което младежът искал от девойката да стане негова жена, оказало силно въздействие на мис Брет и тя разтрогнала годежа си за да се омъжи за Толкин.
Влюбените се оженили преди Джон Роналд да замине на фронта, през 1916 година. Да, бъдещият писател не успял да се „отскубне“ от армията, затова участвал в Първата световна война.
Факт 7. Берен и Лутиен. Уви, но „романът“ му с армията не се получил. през октомври 1916 година той заболял от тежка форма на тиф и бил отпратен в бирмингамската армия, оздравял, отправил се на преподготовка, но… отново се разболял.
И така до остатъка на войната. Точно това време станало „златно“ за творчестото му, залагайки основата на бъдещата Средна земя. Идит Мери била винаги до него и Джон Роналд често се разхождал с нея по околните ливади.
Понякога по време на тези разходки съпругата на пеела и танцувала, а черните ú като смола коси се веели величествено на вятъра. Така се родил известият образ на Лутиен Тинувиел – елфическата девойка от „Силмарилион“, влюбена в простосмъртния Берен, зад когото се криел самият писател. Между другото, на гробовете на съпрузите до реалните им имена са гравирани Лутиен и Берен.
Факт 8. Несъстоялият се дешифровчик. Знаейки за способностите и таланта на мистър Толкин да измисля нови езици, в началото на Втората световна от писателя се заинтересовали от криптографския отдел на министерството на външните работи, настоявайки Джон Роналд да работи като дешифровчик.
Създателят на Средната земя се съгласил, но не се получило. След курса по обучение в Лондонския щаб Толкин получил формален отказ. Джон Роналд бил информиран, че отделът не се нуждае от услугите му. Сбогувайки се с мечтата си за военна служба, писателят се гмурнал в преподавателската дейност и писането на романи.
Факт 9. „Да дойдат хобитите!“ Джон Роналд станал писател случайно. Вечер обикновено той разказвал приказки на четирите си деца, като само част от тях пренасял върху белия лист. И не само пренасял, а дори оформял във вид на книжка с илюстрации.
Една от тези книжки („Хобит“) попаднала в студентка на професор Толкин. Прочитайки я, тя се вдъхновила от приказната история и решила да занесе ръкописа в познато издателство. Издателят помислил, помислил и дал „Хобит“ за рецензия на своя син.
Отзивът бил благоприятен и през 1938 година напечатали книгата. Читателите били във възторг и тук трябвало продължение на историята. Джон Роналд трябвало да се заеме с основния труд на своя живот – „Властелинът на пръстените“.
Факт 10. Новата реалност. „Властелинът на пръстените“ бил писан дълго, повече от 10 години. Толкин внесъл в историята за пътешествието на хобитите дълбок смисъл, наричайки трилогията истински „католическа“ книга за „смъртта и жаждата за Безсмъртие“, но, уви, читателите я възприели само като врата към друг, вълшебен, съблазнителен със своята романтичност свят.
Така през 60-те години на миналия век възникнал култът към Професора и толкинистиката.
В онези години сред американските студенти били популярни анархистки лозунги като „Гандалф президент!“ и „Да ходим в Средната земя!“ Самият Толкин бил обезкуражен, не разбирал защо младите американци не виждат във „Властелина“ нещо повече от платформа за ролеви игри.
В края на краищата славата толкова уморила майстора, че той дори сменил номера на телефона си, за да не слуша досадните фенове.