Когато се роди още едно дете, цялото внимание на родителите се прехвърля върху него. Но ето какво биха искали да кажат всички майки на своите първородни деца:
Чинията ти с каша – отгоре върху камиона, моите чорапи – върху закачалкта, а цялата маса – в шоколад. А ти просто плачеш, защото кучето не иска да яде пица.
Ти тичаш из вкъщи, моето неуморно момченце, а аз внимателно оставям новородения ти брат да спи. Без умора говориш за змейове, коли, ракети.
Мисля за това как само преди няколко седмици с теб бяхме двама неразделни най-добри приятели. Състезавахме се със състезателни колички и стреляхме по мишени.
А после се появи брат ти, мъничкото бебенце. И аз го обикнах веднага, а ти засега само го поглеждаш.
Сега ти си играеш самичък, а мен ме мъчи съвестта. Защото ти не обичаш да играеш сам.
Всичко, което ти казвам сега, е почакай, спри, нямам време, заета съм.
Аз те жертвам.
Когато се роди по-малкото ти братче, сърцето ми не се разцепи наполовина, за да ви обичам двамата еднакво. То стана два пъти по-голямо. Но моето тяло е както преди.
Иска ми се да се клонирам, за да отделям време на всеки от вас. И когато ти отблъскваш брат си от мен, аз се плаша.
Но ти ме обичаш, казваш ми, че съм най-добрата от всички. Въпреки че не ти отделям време.
Обичаш ме въпреки неуспехите ми, въпреки липсата на време, въпреки суетата. Благодаря ти за всичко. Моят сладичък по-голям син.