Той е на 30. Той е успешен бизнесмен, има скъпа кола и паркира където си иска. Не му пука за другите. Тротоарите и тревните площи са за него, а не за вас.
Тя е на 22. Работи на две места, купила си е стар опел и…. паркира където и както си иска. И макар че тя не е проста, или поне не много, но на нея не й пука за околните.
Той е на 24. Обикновен студент, кара велосипед, но не знае правилата за движение по пътищата. Всички са длъжни да му отстъпват, на пешеходна пътека, на тротоара, на пътя. Дреме му за другите.
Тя е на 19. Студентка, скромна, тиха и би трябвало да е разбрана, но… На ескалатора в метрото тя се вклинява в тълпата, застава от ляво и се възмущава на „бегачите“, а в обществения транспорт влиза с блъскане напред, плюейки, че първо са качващите се, а после са слизащите. Пука й за другите.
Тя е на 32. Има две деца, по време на разходка говори с приятелка по телефона, не следи за децата, те бягат по вело алеята, стряскат велосипедистите, изскачат на пътното платно. Възпитава ли децата? На отговорност? На правила за движение по пътя? Мама не е слушала за това. Дреме й за другите. И на децата също, те от ранна възраст свикват, че всичко е позволено.
Той е на 65. Пенсионер, тих дядо, който обича да пуши на терасата и да разсъждава за живота. А после си хвърля фаса долу, директно върху тревата. На него също му е през дедовия.
Това са само малка част от примерите. Нищожно малка. Не говорим за уважение. Трябва да се уважават онези, които са го заслужили. Говорим за възпитание, за проумяване на факта, че не живееш сам, че има и други. Но… Непукизмът, равнодушието и егоизмът на човешкото стадо често не отделя мисли за околните.
Да се вклиниш в тълпата, да се качиш пръв, да стане така както искаш ти и да преградиш изхода, да паркираш коритото си по-близо, да полафиш с тъпа приятелка или да пийнеш бира, да погледаш мач, вместо да отделиш един час и да обясниш на детето, че тротоарите и пътят не са места за игра.
Че там минават други хора и се карат коли, че трябва да бъдат внимателни… Говеда и нихилисти навсякъде. Повечето хора отдавна плюят един на друг.
Но трябва някой като Брайвик да устрои собствено шоу, за да се обедини тази тълпа и да започне да кудкудяка за морал, за ценностите на човешкия живот. А вие заслужили ли сте го този морал? Как може да говорите за него, ако го нямате и през цялото това време ви дреме за другите?
Или вашият морал се проявява само по дулото на пистолета и пред страха да изгубите живота си? Тогава сте лицемери, господа. Такива лицемери, на които ще завиди дори лукавия сатана, защото той е открито зло, а вие сте зло, прикрито зад лъжлив морал.
И знаете ли, това общество заслужава повече Брайвици. Паркирал си върху поляната – получаваш куршум в челото. Минаваш направо извън опашката – хващай куршума. Хвърляш си боклука на улицата – хващай куршума, защото го заслужаваш, ти си същият боклук, както и този фас, който си хвърлил под краката на останалите минувачи.
Само така говедото ще се научи да не мисли само за себе си. Само чрез страх. Защото пропагандата, плакатите за чистота, призивите за вежливост и прочие опити за вразумяване не работят при говедото.
Възпитаният и културен човек винаги мисли за другите и прави най-доброто за всички. Говедото, докато има свобода на избор, винаги избира най-добрия вариант за себе си и само под страха от наказания говедото започва да се държи културно.
А ти от кои си? Изборът е твой.
Бел. ред. – Ще се учудите, но материалът не е писан за българската действителност, а за руската. Стряскащи прилики, нали?