Думи, които ги няма на български

Българският език определено е доста богат. Само си помислете: колко езици могат да се похвалят с дума, обозначаваща кола, която едновременно хем се движи, хем не съвсем? А ние си имаме такава – „пърпори“. И все пак, колкото и силна да е родната реч, омайна сладка, има думи на чужди езици, които нямат свой еквивалент на български. Сега ще ви запознаем с няколко такива:

Ареодярекпут (на инупиак, един от езиците на ескимосите): размяна на съпруги за няколко дни

Баккушан (на японски): момиче, което отзад изглежда прекрасно, но се оказва ужасно отпред

Шемомеджамо (от грузински): означава, че храната е толкова вкусна, че е невъзможно да спреш да ядеш. В Грузия тази дума значи: „Случайно изядох всичко“.

Илунга (на един от езиците в Конго): човек, който лесно прощава първия път, с удар прощава втория и абсолютно никога не прощава третия.

Карел (на тулу, един от езиците в Индия): ивици по кожата, оставяни от твърде тесни дрехи или ластик.

Тсудоку (на японски): книга, която си купил, но не си прочел до края.

Палег (на норвежки): сандвич, който е направен от „всичко, което се намери в хладилника.“

Кайакумама (на японски): майка, която безмилостно тласка своите деца към успехи.

Пелинти (на ганайски): означава, че сте хапнали вкусно парче от нещо, което се е оказало горещо. Да го изплюете е неприлично. Тук си отваряте устата и произнасяте нещо неразбираемо. В Гана има специална дума, която описва целия този процес.

Лайогеник (на езика на остров Ява): означава човек, който ви е много скъп, когато е далеч, а когато е близо, ви става напълно безразличен.

Куалункуизмо (на италиански): означава състояние, в което сте толкова уморени от това, което се случва в политиката и обществото, че не ви е до никаква работа.