Тази снимка на две деца е публикувана през 1887 година в една от книгите за домакинството. Нито родителите, нито авторът на книгата не се досетили, че едно от децата е в смъртна опасност. Вижте внимателно, не забелязвате ли нещо странно?
Най-вероятно и вие няма да забележите. Опасността се крие в наглед безобидната и привична вещ като детската бутилка с тясна гумена тръба.
Бутилките, снабдени с гумена или метална тръба с биберон в края, били много популярни през викторианската епоха. Само заможните семейства можели да си позволят това модерно изобретение. Много удобно, нали?
Бутилката не се разлива и детето може да пие от нея самостоятелно или с помощта на по-голям брат или сестра.
Само половин век по-късно това практично изобретение се сдобило със славата на убиец на бебета. Работата е там, че конструкцията на тази бутилка не позволявала да се измие тясната тръба или да се стерилизира, а и авторитетните домакини препоръчвали бутилката да се мие не по-често от веднъж седмично.
Липсата на яснота за причините за болестите се отразявала в липсата на хигиена дори сред най-богатите и знатни семейства. Никой не разбирал, че диарията, която често завършвала с обезводняване и летален изход, бил предизвиквана от натрупаните в тръбата бактерии.
Според статистиката, през 1907 година дизентерията и стомашните инфекции убили повече от 35% от всички новородени в Санкт Петербург.
И макар първият човек, достоверно видял микробите и съобщил на хората за съществуването им, да бил Антон Левенгук – холандец, живял в края на XVII – началото на XVIII век – само микробиологът Луи Пастьор в края на ХІХ век успял да предложи просто и кардинално средство в борбата с микроорганизмите.
Днес пастьоризацията – процес на еднократно нагряване на течни продукти при температура 70–80 °C в продължение на 30 минути, широко се използва за обеззаразяване на хранителни продукти, а също и за удължаване на срока им на годност.