След дълъг работен ден мъжът се прибрал вкъщи, където го посрещнала уморената му съпруга, която цял ден се занимавала с децата.
На него не му се искало нищо друго, освен да отдъхне пред телевизора, да погледа мач на любимия си футболен отбор, без да се занимава с децата или домашните грижи.
Когато жена му му направила забележка и го помолила да помогне с децата, той само махнал с ръка и усилил звука. Това я е ядосала много, тя оставила всичко и напуснала дома.
Жената я нямало 2 дни. За това време мъжът разбрал кое е по-важно и й написал писмо:
„Скъпа, в продължение на два дни правих всичко сам.
Първо сложих децата да спят. Когато на другата сутрин ти не се появи, се обадих на работа и си взех отпуска.
Преживях техните истерии и сълзи. Едва успях да седна или да си взема душ за целия ден, докато се занимавах с децата.
Наложи ми се да се науча едновременно да топля млякото, да обличам децата и да почистя кухнята.
Нямах свободна минута, за да седна и спокойно да обядвам.
Бях толкова физически и емоционално изтощен, че исках да заспя за 20 часа, но бях принуден да се събудя след 4 часа заради плача на детето.
Разбрах колко е тежко да бъдеш майка – това е истинска саможертва от твоя страна!
Поставяш под въпрос своята кариера и финансова стабилност, ставаш зависима от мен, за да отгледаш децата.
Разбрах колко ти е трудно без общуване с приятели, хубав сън, ходене във фитнеса. Колко е трудно да си заключена сред четири стени, докато всичко интересно се случва отвън.
Също така разбрах защо се ядосваш, когато майка ми казва, че неправилно възпитаваш децата. Кой друг знае най-добре за потребностите на детето си от собствената му майка!
Сега знам, че да бъдеш майка е тежко бреме.
Това е труд, който не се цени и който почти никой не забелязва.
Ти си много силна, възхищавам се на издръжливостта си. И ти се справяш отлично“.