Когато нещо умира, вие сте малко шокирани, нали? И си мислите това на мен не може да ми се случи. Или, по дяволите, не вярвате, че той или тя са умрели. Смъртта е минала покрай вас. Вие седите на погребението и си мислите, край, животът е толкова крехък. Все тая, ще живея на пълна скорост.
След това се прибирате вкъщи и утре отивате на работа и забравяте всичко. Продължавате съществуването си. А къде са вашите мечти? Кога за последно мечтахте? Къде е вашата дързост? Прах? Безстрашие и безразсъдство?
Спомнете си, когато бяхте младежи, за какво мечтаехте? Не забравихте ли своите стремежи?
Какво искате? Например да отслабнете. И през цялото време го отлагате за после. Кога после? Все пак животът и младостта отминават. А ти седиш и заради своята пълнота се срамуваш и забравяш какво е да се наслаждаваш на секса.
Гледаш да носиш халат или излизаш от банята с кърпа, стеснявайки се да покажеш целулита си пред любимия? А кой ти пречи да го направиш за себе си? Да спортуваш, да минеш на диета. Да не ядеш през нощта. Кога ще живееш? Заобичай себе си.
Ти си прекрасна във всеки вид. Ако обичаш себе си, ще отнасяш към себе си по друг начин. Те също ще те заобичат.
Мразиш работата си? Ами… напусни я и се заеми със своята. Твори. Не се страхувай от нищо. Никога не се съмнявай в своите сили. Никога не се срамувай от своята работа, ако ти харесва и ти носи удоволствие. Вярвай в себе си!
Не искаш или не можеш да живееш в града? Имаш алергия или не ти стигат парите да живееш? Майната му, премести се на село. Там животът е далеч по-интересен. Кой е казал, че да живееш в града е готино? Живееш там, където обичаш.
Не искате да живеете с мъжа си или жена си? Но не се решавате да си тръгнете? Помислете, вече сте изживели половината живот.
Огледайте се – били сте щастливи. Ценяли са ви, уважавали, обичали? Погледнете партньора си и добре помислете, погледнете и си кажете честно: готови ли сте да посрещнете старостта с този човек и в края на живота дали няма да съжалявате?
Отговорът ще дойде от само себе си. Защо да се насилвате, да си измисляте причини и да оставяте живота си на рафта? Защо са тези жертви. Вие сте достойни да бъдете любими и да обичате.
Живейте тук и сега. Не трябва да мислите, че всичко предстои. Пред вас няма да предстои нищо, ако сега не си седнете на задника и не се промените. Животът е невъзможно да се промени отведнъж. Но може да промените мислите си. Да мислите и да живеете както вие искате. А не както диктува обществото.
Майната им на всички. Живейте като за последно. Обичайте. Правете секс. Спортувайте. Правете любими неща.
Важното е да не живеете с камъни в душата. Защото умирате с душата си. Когато сърцето спре, не може да отворите очи или да извикате. А мозъкът ще работи още 2 минути. И ще останете насаме със себе си, със своята душа и своите мисли и спомени. Това ще бъде първият и последният път, когато вие явно ще осъзнаете как сте изживели живота си. Ще съжалявате за много неща. Но късно.
Просто си представете, че след 5 минути ще напуснете този свят. Край. Няма да ви има. Помислете, ще сте щастливи ли? Направихте ли всичко, което искаше душата? Не сте ранили душата си със скверни постъпки. С чиста душа ли сте? Запазихте ли онези качества, които заложиха във вас вашите родители? Не навредихте ли на себе си или на някого? Какво искахте? И какво направихте? Какво постигнахте? Ще умрете ли със спокойна душа? Обичайки?
За какво ще съжалявате? Какво не сте направили? Кой ще плаче искрено за вас?
В крайна сметка, както сте живели живота си, така и ще ви изпратят. Ако сте били боклук, веднага ще забравят за вас и дори никой няма да плаче. Ако сте били любим човек или добър майка или баща, не е толкова страшно да умрете. Честно.
Главното в живота е да не бъдете егоисти. Да не чакате чудо. Да не чакате любовта. Да не чакате принца, който ще се появи и ще реши всичките ви проблеми. А започнете просто да обичате. Да обичате безвъзмездно и да не изисквате нищо в замяна. Да бъдете предани. Да не лъжете. Да започнете да строите своя кораб на живота. И да разгърнете всички платна на лодката. Ценете всеки преживян живот.
Мислите, че щастието е в апартаментите, хубавите коли или къщите или в хубавата заплата. Глупости.
Щастието е когато се прибереш вкъщи и твоето щастие е у дома. И хора, които те разбират и обичат такъв, какъвто си.
Дори ако живееш в плевня, но ако с теб са хора, които те обичат, това е и щастието. Които не ти лазят по нервите. А обичат теб, задника, такъв, какъвто си.
Написах тази статия, защото заедно с мен сложиха млад мъж със силни болки в корема. Два месеца пиеше болкоуспокояващи спазмалгон. Тук го изследваха и го изпратиха в онко център. Вече 4 стадий. А с него се шегувахме в столовата. Беше пълен с планове. Но се оплакваше, че работи в офис и дори не е имал време да отиде до болницата. От сутрин до вечер там. Когато научи, видях реакцията му. Остаря точно пред очите ми. Сърцето ми едва не се разкъса от състрадание. Господи, колко мъчно.
Ако нещо ви боли, моля ви, незабавно отидете на лекар. Не търпете. Винаги трябва да бъдете внимателни към своето здраве.
Все бързаме за някъде. Все купуваме на кредит. После орем, като проклети. Отлагаме и се надяваме, че после ще бъде по-добре. После ще поживеем. Кога после?
За да живеете, ви трябва точно една стая и легло. И да има какво да се яде. Това е всичко. Важното е да живееш както искаш. Свободно. Все ни тегли и тегли към вкъщи. Устройваме истерии заради дреболии и се разстройваме, ако ударим колата. Господи, та това е купчина желязо. Тя не струва толкова, че да се убивате.
Хора. Започнете да живеете тук и сега. Втори шанс и живот няма да има. Погледнете часовника: виждате как лети стрелката на секундомера. Това е и вашата младост и живот. Тя прелита мълниеносно. И трябва да се живее достойно и истински. Това е всичко, обичам ви.
Автор: Назим Осака