Малко хора знаят, че писателят Евгений Петров, който съвместно с Иля Илф написал „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“ имал доста странно хоби…
През целия си живот той колекционирал пликовете от собствените си писма. И правел така – пишел писмо до някоя страна с измислен адрес, измислен получател, а след известно време му връщали писмото обратно с чуждестранни марки и печат „Адресът не е намерен“ или нещо подобно. Но веднъж това интересно хоби провокирало крайно мистериозна история…
През април 1939 г. Евгений Петров решил да пообезпокои пощенската служба в Нова Зеландия. По своята схема той си измислил град на име Хайдбървил и улица „Райтбич“, къща „7“ и адресат Мерил Юджийн Уизли. В писмото той написал на английски: „Скъпи Мерил! Приеми искрените ми съболезнования във връзка със смъртта на чичо Пит. Дръж се, приятелю! Прости ми, че не съм писал дълго. Надявам се, че с Ингрид всичко е наред. Целуни дъщеричката си от мен. Тя, навярно, съвсем е пораснала. Твой Евгений“.
От момента на изпращане на писмото били минали повече от два месеца, но писмото със съответните марки така и не се връщало. Писателят решил, че се е загубило и съвсем забравил за него. Но настъпил август и писмото взело, че дошло. За огромно удивление на писателя било писмо-отговор.
Първоначално Петров решил че някой се шегува с него в същия дух. Но когато прочел обратния адрес, съвсем не му било до шеги. На плика било написано: „Нова Зеландия, Хайдбървил, Райтбич 7, Мерил Юджийн Уизли“. И всичко това се потвърждавало със син печат: „Нова Зеландия, поща Хайдбървил“.
Текстът на писмото гласял: „Скъпи Евгений! Благодаря за съболезнованията. Нелепата смърт на чичо Пит ни извади от релси за половин година. Надявам се, ще простиш за забавянето на писмото. Ние с Ингрид често си спомняме тези два дни, в които беше с нас. Глория е доста голяма и есента ще бъде в 2 клас. Тя още пази мечет, което ти ú донесе от Русия.“
Евгений Петров никога не бил пътувал до Нова Зеландия, затова бил изумен да види снимката на як мъж, който прегръщал самия него – Петров! На гърба на снимката било написано: „9 октомври 1938“.
Тук на писателя направо му прилошало – точно на този ден той бил попаднал в болница в безсъзнание с тежко възпаление на белите дробове. Тогава няколко дни лекарите се борилиз а живота му, без да крият от роднините му, че почти няма шансове да оцелее.
За да разбере това недоразумение ли е, или мистерия, Петров написал още едно писмо до Нова Зеландия, но отговор не дочакал: започнала втората световна война. Евгений Петров от първите дни на войната станал военен кореспондент на „Правда“ и „Информбюро“. Колегите му едвам го познали – той станал замислен, затворен и дори спрял да се шегува.
Краят на историята съвсем не е забавен. През 1942 г. Евгений Петров отлетял със самолет от Севастопол до столицата, а този самолет бил съборен от немците в Ростовска област, като авторът загинал. Мистика – в същия ден, когато станало известно за катастрофата на самолета, в дома на писателя било получено ново писмо от Нова Зеландия.
В писмото Мерил Уизли се възхищава на съветските войници и се безпокои за живота на Петров. Пишело следното: „Знаеш ли, Евгений, уплаших се, когато ти започна да се къпеш в езерото. Водата беше много студена. Но ти каза, че ти е писано да се разбиеш със самолет, а не да се удавиш. Моля те, бъди внимателен – лети възможно най-малко!“
По мотиви от тази история бил заснет късометражния филм „Пликът“ с Кевин Спейси в главната роля.