Много отдавна, още през 14-ти век билярдът (или по-скоро една игра, която е негов прародител) се играел на улицата – на зелена поляна. По това време играта напомняла по-скоро на крикет: топките били удряни със специални пръчки (или стикове, или щеки, които съществували в много вариации – извити, плоски, с цилиндрична форма и т.н.), опитвайки се да се проврат през лабиринт от различни арки и колчета.
В края на пътя топката трябвало да попадне в определена цел – обикновено това бил конусообразен предмет, който трябвало да бъде свален. Тази доста трудна игра преимуществено била играна главно благородници и кралски особи, затова не е изненадващо, че играта постепенно се преместила в закрити помещения.
Причините затова били няколко: на първо място, планираната игра невинаги съвпадала с подходящо за това време. На второ, на открито имало твърде много любопитни очи, а желаещите да се възползват от момента, за да извършат покушение или да направят някоя друга пакост, не били никак малко.
Информацията за историята на билярда не е много, но може да заключим, че французите първи са удряли топки по поляната, а после решили, че е по-добре да се премести на маса. Билярдната маса, например, е описана в имуществото, принадлежало на крал Людовик XI, съставено през 1470 г.
С времето играта се развила и масите се обзавели с гумени бордове. Единственото, което останало същото – зелената маса, коятоносела носталгичен спомен за зелената поляна, от която започнало всичко.