Ако вярвате в Бог, значи той за вас е олицетворение на доброто и доброжелателството. Той е единственият, който може да поправи всички грешки и т.н.
Заради това у нас може да възникне въпросът: ако Бог е най-благородният, как допуска стихийни бедствия като урагани, земетресения, цунами и т.н.
Може би сте забелязали, че във времена на такива бедствия хората от цял свят, независимо от каста, религия, пол или каквото и да е, се събират заедно, за да си помогнат един на друг, да бъдат един с друг.
Когато някоя област в света пострада от някаква катастрофа, можем да видим как хора от цял свят се включват да помагат на хората, сполетени от бедствието.
В такива моменти осъзнаваме, че дори и да не приличаме едни на други, ние сме част от едно голямо глобално семейство.
Нашата човечност е този общ фактор, който всички споделяме, и си ставаме близки в такива моменти, защото на хората са нужни хора в такива кризи!
Библията казва, че е дълг на всички хора да бъдат добри един към друг и да си помагат доколкото е възможно. Тези глобални катастрофи ни напомнят за това, че трябва да бъдем по-добри, трябва да бъдем хора.
Когато с нас се случват лоши неща, най-лесно е да си помислим, че може би Бог не е толкова доброжелателен, както сме си мислели. Но когато той ни прекарва през всичко това, той го прави, за да ни напомни за чувството на състрадание и за помощта един към друг във време на необходимост.
Когато правите нещо, което е част от вашата рутина, например да ядете топла храна, да почивате или просто да гледате телевизор, помислете за хората, които не могат да се наслаждават на всичко това и не забравяйте да благодарите на Всемогъщия за това, че ви е благословил с всичко, което имате.